Премъдрият Соломон и младият философ

Откакто се бил прочул премъдрият цар Соломон с ума си, мнозина отивали при него, за да чуят словото му. Царе, царици и учени хора се трупали около него, за да се наслаждават на мъдростта му. Всички, които го посещавали, все си вземали нещо от думите му и се връщали много благодарни. Само един млад философ не бил доволен, макар че слушал около час царя.
Като отишъл този философ при Соломона, намерил го много застарял, а самият той бил много млад. Щом се явил пред царя, пожелал да научи някоя мъдрост, понеже мнозина учени люде хвалели Соломона за неговите дълбоки думи. Премъдрият Соломон станал, взел три камъчета и започнал да си играе с тях, както дете си играе, па рекъл:
– Двама другари имах, които ми бяха много верни. Те тичаха много надалеко, а сега са близо при мене. Имах и една воденица, която ми мелеше с тридесет и два камъка, а сега мели само с шест-седем камъка – пък и те са вече оттук-оттам изпотрошени. Имах и пъргави коне, които бързо ме носеха, но и те съвсем застаряха и затуй сега ме носят на носилка. Ето тази мъдрост ти казвам, приятелю – рекъл Соломон, – пък сега, ела да се повеселим, както с гостенин човек се весели.
– Ех – рекъл на себе си младият философ, – това ли е твоята прочута мъдрост, за която съм дошъл от толкова далечна страна? Наистина не трябваше да забравям пословицата: "Не ходи с голяма кошница на прехвалени ягоди". Но, както и да е, дошъл съм. Какво да правя? Ще изтърпя, докато си тръгна.
Седял, колкото седял философът, па се върнал. Тогава дошъл при него един цар, да го поздрави с добре дошъл. Той го попитал, каква мъдрост е чул от Соломона.
– Остави, не питай приятелю – отговорил младежът. – Напусто си изгубих времето да ходя при Соломона: прехвалени ягоди – празни кошници, така излезе и моята работа. Това, което ми каза, нито той го мисли за нещо, нито пък аз го разбрах. Остави това, но дори съжалих Соломона, когато видях, че взима три камъчета и си играе с тях, както си играят децата. А през това време почна да ми говори:
"Двама другари имах, които ми бяха много верни. Тe бягаха много надалеко, а сега сa близо при мене. Имах и една воденица, която ми мелеше с тридесет и два камъка, а сега мели само с шест-седем камъка, пък и тe сa вече тук-там поизтрошени. Имах и пъргави коне, които ме носеха, но и тe съвсем застаряха, та затова сега ме носят на носилка". Ето, това е философията на премъдрия Соломон! A всички го мислят за най-учен и най-мъдър. Можеш ли и ти сега да го смяташ за премъдър?
– Да. Аз вярвам, че е такъв. Той ти е казал чудни неща, но ти, приятелю мой, не си го разбрал – отвърнал онзи цар.
– Добре. Я ми кажи тогава, какво значат неговите думи?
– Да ти кажа: трите камъка, които е взел за игра, са трите най-големи загадки. Приятелите, които му били надалеко, това са очите, които не гледат вече, както са гледали на младини. А воденицата с тридесет и два камъка, това са зъбите. Останалите пък още шест-седем камъка, са полуразрушените зъби. Конете, които сa го носели безспирно, сa краката, които не държат на старини. Ето, какво ти е казал премъдрият Соломон. Разбра ли сега каква дълбока мъдрост си чул, без да я проумееш?
Младият философ едва сега разбрал колко поучителни са словата на премъдрия цар Соломон.