По приятелски

Една небрежна стопанка сложила на перваза на прозореца току-що изпечен хляб да изстива. В това време наблизо притичвали лакома котка и гладно куче. Й двете животинки скочили върху горещия кравай и го съборили на земята. Те застанали над него, вирнали опашки
– котката сърдито съскала, а кучето заплашително ръмжало.
– Това е моят кравай – казала котката, – аз първа го видях.
– Не, мой е – отговорило кучето, – аз го съборих на земята.
На клонката на бряста, надвиснал над къщата, седял стар и хитър бухал. Като видял как се карат котката и кучето, долетял долу при тях и казал:
– Не се карайте, та вие сте приятели. Всички ние сме приятели. Аз ще ви помогна да разрешите спора. Да поговорим спокойно. За какво се скарахте?
– Тази алчна котка твърди, че целият кравай е неин – казало кучето.
– Цяла сутрин дебнах, докато стопанката изпече хляба, и накрая дочаках да го сложи на перваза и скочих да го взема. А това лакомо куче го затисна и казва, че той е за него! – извикала котката.
– Ако сте разумни същества, отдръпнете се от хляба и аз ще оправя нещата по чест и по съвест – казал бухалът. – Доверявате ли ми се?
– Добре – съгласили се те, – ще те послушаме.
Бухалът взел един кантар, внимателно разделил кравая на две неравни части и го сложил на везните. Едната от тях естествено се спуснала под другата.
-Ти какво, не можеш да направиш парчетата еднакви? – ядосала се котката и извила гръб в дъга.
– Ей сегичка ще се опитам – казал бухалът.
Той откъснал голямо парче от по-ниската чаша на везните. Сега по-тежък се оказал другият край. Тогава бухалът отново откъснал голямо парче от другата страна. Отново първата страна натежала повече. И така едно след друго хитрият стар бухал късал парче след парче от вкусния кравай, докато на везните останали две мънички късчета от двете страни.
– Струва ли си приятели да се карат за такава дреболия? – казал той, изял и двете парченца и със смях отлетял към бряста.