Пощенският раздавач и прасето

Имало едно време един пощенски раздавач, който много обичал да разнася писма и колети. Но най-вече обичал да пъха много големи писма или колети през съвсем тесни отвори на пощенските кутии.
То се знае, много големите писма малко се попрегъвали и после трудно се разчитали, а снимките и нещата, сложени в тях, се поизмачквали и затова хората казвали на пощенския раздавач:
— Когато носиш нещо голямо, чукай на вратата и ще ти отваряме!
Ала пощенският раздавач не се съгласявал. Той просто обичал да пъха нещата в пощенските кутии.
Веднъж, като отишъл на пощата, намерил едно прасенце с панделка на шията, изпратено за фермера Браун, който живеел наблизо.
Ех, че се зарадвал пощенският раздавач!
„Ти си точно толкова голямо, колкото да влезеш в пощенската кутия!" — казал той, взел го подмишница и излязъл да разнася писмата, колетите и прасенцето.
Когато отишъл у фермера Браун, раздавачът пъхнал прасенцето през отвора на пощенската кутия. Останало да стърчи само мъничко, затова той го тупнал по завитата опашка, прасенцето се промушило и паднало право на изтривалката. После го чул как припка по коридора и търси фермера Браун.
Щом се върнал у дома, раздавачът разказал на жена си как пъхнал прасенцето през отвора на пощенската кутия. Жена му се изненадала много.
— Как можа да забравиш? — извикала тя. — Нали фермерът Браун замина вчера на почивка и няма да се върне скоро!
—Олеле! — завайкал се раздавачът. — Ами сега какво да правя? Прасенцето ще огладнее.
И той обиколил’магазините, накупил пълна чанта с дома ги, ряпа, мамули, после отишъл и ги пуснал в пощенската кутия на фермера Браун. А прасенцето, което стояло зад вратата, изяло всичко.
И оттогава всеки ден пощенският раздавач носел във фермерския дом разни вкусни неща, а прасенцето изяждало всичко и от ден на ден ставало по-голямо и по-голямо, по-дебело и по-дебело. И вече не било предишното прасенце, а едно хубаво, дебело, закръглено прасе, твърде голямо, за да влиза през пощенската кутия.
Когато фермерът Браун се върнал от почивка и отворил вратата, много се изненадал, като видял прасето. Той ту гледал кутията, ту гледал прасето.
„Как ли те е пуснал раздавачът през пощенската кутия?" — чудел се той и никак ме можел да разбере. Фермерът взел прасето, занесъл го в кухнята и му дал пълна чиния с мляко и препечена юфка. А сетне го прегърнал силно от радост.