Последната битка

Когато боговете надвили гигантите, Гея се разгневила още повече, слязла в Тартара и заченала Тифон, който бил получовек-по-лучудовище. Той превъзхождал всички деца на Гея по големина и сила.
Имал огромно туловище на човек, така че стърчал над най-високите планини. Главата му докосвала звездите. Едната му ръка стигала до залеза, а другата до изгрева. Вместо пръсти от тях излизали по сто змийски глави. На мястото на краката имал огромни змийски тела, които се извивали със свистене чак до главата му. Цялото му тяло било покрито с пера, главата и лицето му били обрасли със сплъстени косми, а от очите му святкал огън.
Такъв страшен и огромен, Тифон хвърлял нажежени камъни и се носел към небето с трясък и вой, а устата му бълвала огнена лава. Когато боговете видели как се приближава към тях, побягнали в Египет. За да се изплъзнат по-лесно, те се превърнали в различни животни. Дионис тогава приел образа на козел.
Зевс поразил отдалече Тифон с мълния, а когато чудовището се приближило, богът го ударил със стоманен сърп и го преследвал чак до планината Касий, която се намирала чак отвъд Сирия. Там, щом видял че е ранен, Зевс влязъл в ръкопашен бой с него. Но Тифон го оплел здраво с пипалата си, отнел му сърпа и прерязал сухожилията на ръцете и краката му. После го вдигнал на рамене и го отнесъл през морето в Киликия, където го оставил в една пещера. Там сложил и сухожилията, скрити в мечешка кожа. За пазач оставил змията Делфина – полужена-полузвяр.
Бог Хермес тайно измъкнал сухожилията и ги скрепил в тялото на Зевс. Възвърнал силата си, Зевс изневиделица се издигнал в небето на колесница, теглена от летящи коне. Мятайки мълнии, той подгонил Тифон към планината Ниса. Там мойрите заблудили преследвания Тифон – той повярвал, че ще стане по-силен и вкусил от вълшебни плодове, които узрявали само един ден. Затова придобил сила да хвърля цели планини, когато побягнал в Тракия. Там, край планината Хемус, започнала последната битка.
Отблъсквани от Зевсовите мълнии, планинските хребети се връщали срещу Тифон и цялата планина се оплискала с кръвта му. Казват, че затова планината е наречена Хемус.
Тифон бил победен и хукнал да бяга през Сицилийско море, но Зевс го замерил с планината Етна. Затова тя до днес изригва пламъци от мълниите, хвърлени тогава.
Зевс победил и заедно с дванадесетте богове се завърнали в двореца си на Олимп, откъдето управлявали съдбата на целия свят.