Посланик на света

Стара легенда разказва:
"От далечен свят дошъл посланик, за да даде на хората равенство, братство и радост. Хората отдавна забравили песните и се умъртвили с ненавист.
Посланикът гонел тъмнината и теснотията, поразявал заразата и възхвалявал радостен труд. Утихнала ненавистта и мечът на посланика останал на стената. Всички обаче били мълчаливи и не можели да запеят.
Тогава посланикът събрал малките деца и ги отвел в гората, като им казал: "Ваши са цветята, ваши са ручеите, ваши са дърветата. Никой не ни проследи, аз ще си почина, а вие се изпълнете с радост." Така започнали плахи разходки в гората.
Накрая най-малкият спрял на една поляна и се загледал в един лъч на слънцето. Тогава златният кос започнал своят призив. Детето зашепнало и скоро радостно зазвъняло: "Нашето слънце!"
Във върволица се върнали всички деца на поляната и зазвучал химн на света.
Посланикът казал: "Хората запяха, настана време."