Подземното царство

Ведно с празника, народът пази и легендата за змея и неговата пещера – подземното му царство! За големи бъчви в змейовите подземия, пълни с чуден нектар, събран от най-узрели гроздови зърна. За мома, която отвлякъл в палата си…
Тази есен била натежала от плод. Гроздовите зърна пращели от сок. Гората намятала вече своя пропъстрен есенен шал. Като разперени длани листата се втурвали към земята и я застилали с алено, жълто, оранжево.
Лъчите на есенното слънце се промъквали в уличките, изпълнени с народ. Жени, деца – млади и стари, били празнично накипрени.
В този ден голям празник бил събрал людете на балканското селце. Мало и голямо се уловило на хорото. Свирели кавали, думкали тъпани. Селското сборище шаренеело от цветове всякакви. Моминските и невестинските носии сякаш се надвиквали с искрящата си многоцветност. Изведнъж тъмен облак се спуснал. Притъмняло небето. Страховита вихрушка връхлетяла хороиграчите и те се разпилели с писъци от уплаха. От облака подал главата си змеят от недалечната пещера и грабнал най-хубавата мома от селото. Дена й думали. Отнесъл я той в пещерата и отново светнало слънцето. Отново хорото се подновило, но всички забелязали, че Дена я няма – личната хубавица, сестра на близначката Катерина. Катерина горко плачела и се озъртала, да не би да изскочи отнякъде обичната й сестра. Но всички разбрали, че Дена е отвлечена от змея. Малко ли пакости правела халата. Обирала от лозята най-зрелите, най-сладките зърна и пълнела огромната си бъчва с гъст божествен нектар. Виното й било толкова гъсто, че можело в кърпи да се носи. Малко ли телета и друга стока била задигнала от трудолюбивите стопани! А пещерата била красива като дворец. По стените се спускали бистри водоскоци, обкичени с бръшлян и горски цветя, които благоухаели. Сводести зали блестели от злато и елмази, от сребърни сияния. Подовете били покрити с дебели папратови постилки, а над тях се виели диви лози. Стара магьосница се грижела за змея в подземния дворец. Тя поела в ръцете си и Дена. Обградена била с внимание и тънела в разкош, но по цели дни плачела неутешимо. Един ден змеят й поднесъл железни опинци и я успокоил, че щом ги скъса, по обичая, стария, ще я изпрати на повратки при майка й. Зарадвало се момичето и всеки ден се разхождало и тътрело нозете си по твърдите скали, та дано по-бързо да се протрият тези опинци. Но това все не се случвало. Отново заплакала от мъка. Смилила се магьосницата и тайно я посъветвала да ги нагрява нощем, а сутрин да ги охлажда в студения поток. Изпълнявала заръката Дена и все тъгувала, все плачела за своя дом, за грижовната си майка, за обичната си сестра, за любимия си драговник. И все не идел този ден. Замолила се тя отново змеят да я заведе при мама, а той с охота й отговорил, че ще спази обичая, обичай е това, но когато скъса железните опинци, които й поднесъл като сватбен дар. Всяка вечер обливала със сълзи железните опинци, нагрявала ги в жарта до червено и отново и отново ги мокрела с горчиви сълзи!
Дълго носила девойката мъката в сърцето си! Когато дошъл денят да отиде на повратки, Дена припнала радостно към бащиния дом. Когато стигнала, дворовете в пелин урасли, а на сухата череша пиле кукувало с човешки глас:
– Твоята майка не те дочака. От мъка изгасна…
Злото иде от змея – шушукали си тревожно хората! 
Щом Дена изчезна и чумата не закъсня. Изтръшка толкова хора, зачерни толкова къщи. Глад настана. Суша спече земята. А от памтивека хората мирно и тихо си живеели тук. Трудели се от ранна утрин до късна вечер. Прекопавали земята. Засаждали лозови пръчки, пълнели бъчвите с вино да има за сватби и кръщенета… не можело то така – бодни пръчка, пий вино, както обичали да казват те. Сговорчиви били и в труда, и в празника.
Преди четири есени, когато изчезнало момичето на Боно дюлгерина- Дена, помръкнала радостта им. Оплакали я жива. Людете й се радвали, че е работна и хубава. Скоро сватба щели да вдигнат. Тя стъкмила дарове за чудо и приказ – за свекър и свекърва, за девери, за зълви и етърви…
Тъй с добро си спомняли хората от балканското селце за Дена. И сега, когато тя се върнала по живо, по здраво, решили с хитрост да премахнат халата, да я убият, та да мирясат и да си гледат кърската работа. Заклали те най-тлъстото теле, напълнили го с прахан, събран от букови дънери. Запалили в единия край праханта и го зашили. Вечерта, когато всичко утихнало, оставили телето пред змейовата пещера. Като съгледал готовото ядене, змеят с радост нагълтал младото добиче. Разгоряла се праханта, пламнал огън в гърдите му и преди да изгаси жаждата си, се пръснал със страшна сила. Потреперили скалите, разлюлели се горите и в този час потекли буйни потоци, паднал напоителен дъжд. Развеселили се хората, вдигнали голяма сватба на Дена и сестра й…
И днес, ако минеш по планинските пътеки към змейо¬вата пещера, старите ще ти посочат къде Дена е стържела железните си опинци.