Погледът на силата

На дервиша Ладжавард, който се учел при велик суфистки учител, било казано да усъвършенства своето знание с упражнения за чувствителност. След това трябвало да се върне при своя майстор за по-нататъшни инструкции. Той се усамотил в гората и започнал да се концентрира върху вътрешното съзерцание с огромна сила и прилежност дотогава, докато вече нищо не можело да го обезпокои.
Само че той не се концентрирал еднакво силно върху необходимостта да удържа всички обекти в сърцето си и жаждата му да постигне успех била малко по-силна от решението му да се върне в школата, от която бил изпратен да медитира.
Веднъж, когато се концентрирал върху вътрешното си аз, слаб звук достигнал до слуха му. Раздразнен от това, дервишът погледнал нагоре към клонката на дървото, от която явно идвал звукът, и видял птичка. През главата му преминала мисъл, че тази птичка няма право да пречи на упражненията на толкова предан на делото си човек. Щом осъзнал тази мисъл, птичката паднала мъртва в краката му. Тук следва да се каже, че дервишът не бил достатъчно напреднал, за да знае, че по целия Път има изпитания. Всичко, което можел да види в този момент, било, че постигнал такава сила, която никога не е имал по-рано. Той успял да убие жива твар или тя е била убита от някаква друга сила извън него за това, че е попречила на неговото самовглъбяване.
"Трябва наистина да съм велик суфи" – помислил си дервишът. Надигнал се и тръгнал към най-близкия град. Като стигнал до него, намерил хубава къщичка и решил да поиска там нещичко за хапване. Когато на почукването му вратата отворила някаква жена, дервишът казал:
-Жено, донеси ми храна, защото аз съм напреднал дервиш, а да се нахрани този, който се намира по Пътя, е заслуга.
– Веднага, щом успея, почтени – отговорила жената и изчезнала във вътрешността на къщата.
Минало много време, но тя все не се връщала. С всяка изминала минута дервишът ставал все по-нетърпелив. Когато жената се върнала, той й казал:
-Смятай се за щастлива, защото не насочих към теб яростта на дервиша. Не всеки знае, че нещастието може да дойде заради непослушание на избрания.
– Нещастието наистина може да дойде, ако човек не е способен да го възпрепятства със собствения си опит – казала жената.
~ Как смееш да ми отговаряш по този начин? – викнал дервишът. – И какво искаш да кажеш с това?
~ Искам само да кажа – казала жената, – че аз не съм птичка, кацнала на клонка в гората.
При тези думи дервишът изтръпнал.
~ Моят гняв не ти причинява вреда и ти даже четеш мислите ми – промълвил той. И помолил жената да стане негов учител.
– След като не си послушал своя собствен пръв учител, то и при мен ще претърпиш неуспех – казала жената.
– Но най-малкото кажи ми по какъв начин си постигнала по-високо ниво на разбиране от мен? – попитал дервишът.
– Слушайки своя учител. Той ми казваше да се отнасям внимателно към неговите лекции и упражнения, когато ме извикаше. През цялото останало време трябваше да разглеждам светските си задачи като упражнения. По този начин, макар и да не съм чувала нищо за него вече много години, моят вътрешен живот постоянно се разширяваше, давайки ми тези сили, които ти видя, и още много други.
Дервишът се върнал в текията при своя учител, за да го ръководи нататък. Майсторът отказал да обсъжда с него каквото и да било, но когато той се явил, просто казал:
– Иди да служиш под ръководството на този и този боклукчия, който чисти улиците в еди-кой си град.
Тъй като дервишът гледал на учителя си като на човек, стоящ много високо, той заминал за този град, Но когато пристигнал на мястото, където работел боклукчията, и видял, че стои покрит с мръсотия, той не поискал да се приближи до него и не можел даже да си се представи като негов слуга. Докато стоял там в нерешителност, боклукчията, като се обърнал към него по име, казал:
– Ладжавард, каква птичка ще убиеш днес? Ладжавард, коя жена може да прочете мислите ти днес? Ладжавард, какво неприятно задължение може да ти възложи учителят ти утре?
Ладжавард го попитал:
– Как можеш да четеш ставащото в ума ми? Как може един боклукчия да прави такива неща, на които не е способен благочестивият отшелник?
Боклукчията казал:
– Някои благочестиви отшелници могат да правят такива неща, но те не ги правят за теб, защото си имат други дела. За теб изглеждам като боклукчия, защото това е занятието ми. Тъй като на теб не ти хареса работата, не ти се понрави и човекът. Тъй като си въобразяваш, че светостта се състои в очистване, поклони и медитации, ти никога няма да я достигнеш. Аз достигнах тези способности, които имам сега, защото никога не мислех за светостта – мислех за дълга. Когато хората те учат на дълг пред майстора ти или на дълг пред
нещо свято, те те учат на дълг, глупако! Всичко, което можеш да видиш, е дълг пред човека или дълг пред храма. Тъй като не можеш да се концентрираш върху дълга, то ти все едно че си загубен.