Плодовете на данъците

Живял някога в Тевриз един персийски цар, обкръжен от везири и слуги.Веднъж царят казал на везирите си:
— Чуйте ме, везири! Така, както си седим в двореца, ние никога няма да разберем какво става по страната ни! 
— Какво ще заповядаш да направим, господарю?
— Как какво? Ще се преоблечем като дервиши, ще почнем да обикаляме из страната и ще разберем какво е нейното положение.
Преоблекли се царят и неговият пръв везир като дервиши, възседнали конете си и почнали да обикалят села и градове.
И ето че веднъж в най-големия пладнешки пек те стигнали до една цветуща градина. Мъчела ги жажда, затова те извикали градинаря и го помолили да утоли жаждата им. А градинарят вместо вода им изнесъл два нара: единия нар разрязал, изцедил сока му в една чаша и им я поднесъл. Царят и везирът изпили сока от нара и утолили жаждата си. А втория нар градинарят им дал за из пътя.
Като се отдалечили малко, царят рекъл на везира:
— Виждаш ли какво излиза, а? Ние двамата едва изпихме сока от един нар… Каква ли огромна печалба получава градинарят от цялата си градина!
— Но той работи, затова и получава награда за труда си. Добре, ама царят си знае своето:
— Защо досега не съм въвел аз данък върху градините, а?
Върнали се те в двореца и царят наложил данък върху градините.
Минали се две-три години и царят и първият му везир отново се преоблекли като дервиши и почнали да обикалят села и градове. Стигнали най-сетне до онази градина и пак помолили градинаря да утоли жаждата им.
Обиколил цялата си градина градинарят, за да търси нар и да поднесе сока му на пътниците, но не можал да намери. В края на краищата откри един сбръчкан, изсъхнал нар, разрязал го и почнал да го изстисква, но колкото и да се мъчил, нито капка сок не капнала. Учудил се царят и попитал:
— Слушай, градинарю, преди две-три години пак бяхме поискали от тебе нещо за пиене. Ти ни изнесе един нар и с неговия сок ние и двамата утолихме жаждата си. . . Защо в същата тази градина сега ти не можа да намериш нито един нар?
— Е, дервиш-баба — отвърнал градинарят, — не пожела нашият цар тази градина да дава изобилен плод и градинарят да се възползува от това.
— Че какво направи царят? — попитали пътниците.
Как какво направи? Наложи такива данъци, та ни разори съвсем. Не успяхме да обработим както трябва градината, дърветата изсъхнаха и не дадоха плод. . .