Пластовете пясък

Живяла някога една жена, изоставила религията, в която била възпитана. Тя напуснала даже редиците на атеистите и се обърнала към друга религия. След това се обърнала към истината на още една.
Всеки път, сменяйки вярата си, тя си въобразявала че вече нещо е придобила, но то е недостатъчно. И всеки път, когато влизала в нов кръг, я приемали радушно встъпването й се разглеждало като нещо хубаво и като признак на нейната разумност и просветеност.
Независимо от това вътрешното й състояние било В пълен безпорядък. Тя чула за един известен учител и отишла при него. След като изслушал нейните твърдения и идеи, той й казал: "Вървете си вкъщи. Ще ви изпратя писмено решението си."
Скоро след това жената срещнала пред вратите на дома си ученик на този шейх. В ръцете си той държал пратка от него. Тя я отворила и видяла стъклена бутилка, наполовина запълнена с три плътни слоя пясък – черен, червен и бял, затапени отгоре с памук. На пакета пишело: "Извадете памука и разтърсете бутилката, за да видите на какво приличате."
Тя извадила памука и разтърсила пясъка в бутилката. Разноцветните песъчинки се разбъркали, в резултат на което се получила купчинка сивкав пясък.