Певецът на Тракия

Орфей – най-прочутият поет, певец и музикант на древността бил роден в Тракия, в планината Родопи. Песента му притежавала такава вълшебна сила, че омайвала не само хората, а и дивите зверове в планините, птиците в небето и рибите в морските дълбини. Даже дърветата в родопските гори започвали да танцуват, скалите се раздвижвали като живи и преспите по планинските върхове се стопявали в бистри струи. Златната лира, на която свирел музикантът, и вълшебните му умения били дар от бог Аполон.
Преди много години дядото на Орфей, на име Харопс, помогнал на Дионис в битката с тракийския владетел Ликург. За награда богът на виното дал на Харопс царска власт и го посветил в тайните обреди на мистериите.
Харопс бил наследен от сина си – цар Еагър. Името му означавало Самотен ловец. Веднъж той се отправил на лов в тракийските земи близо до връх Олимп. Там в гъстите гори, пълни с дивеч, близо до поток с прозрачна и бърза вода той срещнал деветте музи. Тези богини на всички човешки таланти били водени от сребролъкия бог Аполон.
Царят се влюбил в първородната от музите, наречена Калиопа -Хубавогласната. И тъй като бил красив и силен, а и от дете свирел на лира, тя отвърнала на любовта му. От тази любов се родил Орфей, надарен щедро от двама велики богове: със слънчевата сила на Аполон и подземната мощ на Дионис.
Майка му Калиопа и бог Аполон обучили Орфей на музикалното изкуство. Но те му разкрили не само красотата на мелодиите, а и тайната сила на музиката и поезията.
Скоро славата на младия певец се разнесла из цяла Тракия и Гърция – всички искали да чуят магическите думи на вълшебните му песни.