Пазителят на седемте врати

Огорчил се Пазителят на седемте врати. „Давам на хората безкраен поток от чудеса, но те не ги разпознават.
Давам нови звезди, но светлината им не променя човешкото мислене.
Потапям надълбоко Във водата цели страни, но мълчи съзнанието човешко.
Въздигам планини и учения за истината, но даже главите на хората не се обръщат на зова.
Изпращам войни и мор, но даже ужасът не заставя хората да помислят.
Изпращам радостта на знанието, но хората правят от свещената трапеза чорба.
Нямам аз знаци, за да отклоня човечеството от гибел!“
Казал висшият на Пазителя: „Когато строителят започва да строи здание, нима той оповестява всички работещи на строежа? Малка част знае за разрешените размери, на малцина е доверено предназначението на зданието. Тези, които ровят камъните на старите основи, няма да положат даже една от новите основи. Строителят не може да се огорчи от това, че в облика на работещите няма знание за същността на неговия замисъл. Той може само да разпредели работата.“
По същия начин и в съзнанието на хората ще знаем, че неразбиращите и невнимаващите могат да изпълняват само най-нисшата работа.
Нека един разбрал да се утвърди като сто хиляди мъдреци. И знаците ще се превърнат за него в начертания.