Оженил се

В едно градче, като гръм от ясно небе, пристигнала една много млада красива жена. Никой не знаел откъде е дошла тя. Произходът й бил абсолютно неизвестен. Тя била толкова прекрасна, така очарователно красива, че никой даже не си и помислил да проучи откъде се е появила. Хората наизлезли, цялото градче се събрало и всич¬ки млади хора – почти триста души, искали да се оженят за нея.
Жената казала:
– Вижте, аз съм само една, а вие сте триста. Аз мога да се оженя само за един, така че направете следното. Аз ще дойда утре отново. Давам ви двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който успее да повтори „Сутрата на лотоса“ на Буда.
Младежите се втурнали по домовете се. Те не яли, не пили, не спали, те декламирали сутрата цяла нощ. Десетима успели.
На следващата сутрин жената дошла и на десетимата било предложено да декламират. Тя слушала. Всички се представили успешно.
Жената казала:
-Добре, но аз съм една. Как мога да се омъжа за десетима? Отново ще ви дам двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който успее да обясни смисъла на „Сутрата на лотоса.“ Опитайте се да разберете: декламирането е просто нещо. Вие механично повтаряте нещо, без да разбирате смисъла му.
И десетимата се хвърлили към къщи и положили големи усилия. На следващия ден се появили трима. Те разбрали смисъла.
Жената казала:
– Затруднението си остава. Числото намалява, но затруднението си остава. Мога да се омъжа само за един. Затова да почакаме още двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който не само е разбрал тази сутра, но е усетил и вкуса й. Бих искала да видя, че лотосът е влязъл вътре у вас, че вие сте взели нещо от него. И така, утре ще дойда отново.
Дошъл само един човек, той определено победил. Жената го взела при себе си у дома си извън града. Човекът никога не бил виждал такава къща. Тя била толкова красива, почти като от света на мечтите. Пред портите стояли родителите на тази жена. Те приели младежа и казали: „Ние сме щастливи.“
Жената влязла в къщата, а той останал малко да поговори с родителите. После те казали:
– Вървете. Тя сигурно вече ви чака. Това е стаята й.
отворил вратата, но там нямало никого. Стаята била празна, но имало още една врата, която водела към градината. Той предположил, че може би тя е в градината. Да, тя трябвало да е там, защото на пътечката личали нейните следи. Затова той тръгнал по следите. Извървял почти километър. Градината свършила и сееа той стоял на брега на красива река – но и там жената я нямало. Следите също изчезнали. Останали били само две пантофки – нейните.
Сега вече той бил озадачен. Какво се е случило? Огледал се – нямало нито градина, нито къща, нито родители, нищо. Всичко изчезнало. Той отново се огледал. Нямало ги даже пантофките, изчезнала и реката. Всичко наоколо било пустота и смях, голям смях. И се разсмял. Бил се оженил.