Обвивката на душете на древните хора

Цар Хуан Гун четял книга в двореца си, а на входа му майсторът колар Бян правел колело. Като оставил настрана чука и длетото, майсторът влязъл в залата и попитал:
– Осмелявам се да полюбопитствам какво чете господарят.
-Думите на мъдреците-отговорил Хуан Гун.
– А тези мъдреци живи ли са? – попитал майсторът.
– Не, умрели са отдавна.
– Значи това, което чете господарят, е всичко на
всичко обвивката на душите на древните хора.
– Как смееш ти, нищожен майстор колар, да разсъждаваш за книга, която чета аз – единственият сред хората? Ако имаш какво да кажеш, говори, ако не – ще се простиш с живота си на мига!
Вашият слуга съди за това по своята работа – отговорил коларят. – Ако работя, без да бързам, не срещам трудности, но колелото, което се получава, не е трайно. Ако бързам твърде много, ми е трудно и колелото не пасва. Ако обаче нито бързам, нито се бавя, тогава ръцете ми все едно сами правят всичко необходимо, а сърцето им откликва. Това не мога да го обясня с думи. Тук има някаква тайна, но аз не мога да я предам даже на собствения си син, а и той не би могъл да я вземе от мен. Ето защо, след като съм работил седем десетилетия и съм доживял дълбока старост, аз все още майсторя колела. Сигурно и древните хора са умрели, без да разкрият своята тайна. Излиза, че това, което господарят чете, е обвивката на душите на древните хора.