Някой иска ли да попита нещо

Веднъж се случило така, че един човек дошъл при Буда, когато той умрял. За тридесет години Буда осем пъти преминавал през неговия град, а човекът нито веднъж не сколасал да се приближи до него. Все отлагал и отлагал, както правят всички, заради заетост – безсмислени занимания. Той имал неголям магазин и му се налагало да издържа малкото си семейство. Ту идвал гост, ту точно преди да затвори, се появявал неочакван купувач. И когато се свършела работата, проповедта също свършвала. И така стаВало много пъти в продължение на тридесет години – ту едно, ту друго, ту трето…
И в този ден, когато чул, че Буда е умрял, се затичал към него. Затворил магазина си посред бял ден и се втурнал натам, където бил Буда. Там започнал да плаче и да вика, защото Буда си бил отишъл, казвайки последно "простете!" на хората. Той питал три пъти преди това: "Някои иска ли да попита нещо?" Но всички викали и плачели и просто нямало кой да попита нещо. След като три пъти задал въпроса си, Буда легнал под едно дърво, затворил очи и се приготвил за последното си пътешествие.
В този момент дотичал онзи човек и казал: "Не ме спирайте, дайте ми да ао попитам! Дайте ми да се приближа до него!"
Ананда, ученик на Буда, му казал: "Аз те познах. Ние осем пъти за цялото това Време преминавахме през твоя град. Буда говори в твоя град, защо не намери Време тогава да дойдеш при него? Къде беше тогава?"
А онзи отвърнал: "Какво можех да направя? Или жена ми беше бременна, или детето боледуваше, или идваха гости, или купувачи, и аз все не успявах да дойда. А сега, когато съм дошъл, не ме спирайте!"
Ананда отговорил: "Сега е късно и ние вече не сме в състояние да го помолим да се върне, тъй като Той отиде в Това."
Но Буда чул всичко и като се върнал в тялото, казал на Ананда: "Ананда, не му пречи, иначе Върху мен ще остане петно, че приживе човек е почукал на вратата ми, а аз не съм отворил и не съм пожелал да му помогна." Буда го попитал: "Е, какво искаш? Какви въпроси имаш?
КакВо търсиш?"
ЧоВечецът му задал много Въпроси и Буда му отговорил. Но никой повече не чул нищо за него. Той не станал просветен. Върнал се в градчето си – при жена си, при магазина си и при своите купувачи.