Нужда

Веднъж един баща изпратил сина си в гората по работа. А синът казал:
– Татко, как ще се справя сам там? Та аз нищо не знам.
– Нищо, иди – му казал баща му, – нуждата учи на всичко.
Тръгнал той. Но ето че шейната му се счупила в гората. Спомнил си той думите на баща си, че нуждата учи на всичко и започнал да вика:
-Нужда-а!
А тя му отговаряла:
-А-а!
Чакал той, чакал, викал, викал, но никой не му се притекъл на помощ. Тогава слязъл, криво-ляво сам поправил шейната, пристигнал при баща си и казал:
– Излъга ме ти, тате: нуждата не дойде да ми помогне.
-А как се справи тогава? -Ами така, криво-ляво.
– Именно това, че криво-ляво си се справил, показва, че нуждата ти е помогнала.