В Бухара имало един богат и щедър господар. Той заемал висок ранг в йерархията на света – тайната йе-рархия. Бил известен като Президента на света. И всеки ден той раздавал злато само на една категория хора: болни, вдовици и т.н. Нищо не получавали тези, които отваряли уста. Но не всички умеели да мълчат. Веднъж, когато бил ред на адвокатите да получат своя пай от щедростта, един от тях не успял да се удържи и молил, както можал. И не му дали нищо. Но той не спрял опитите си дотук. На следващия ден давали на инвалидите, затова той се престорил, че има увредени крайници. Но Президента го познал и той отново не по¬лучил нищо.
Отново и отново опитвал той, даже като жена се маскирал, но всичко било безполезно. Накрая адвокатът намерил един гробар и помолил да го затвори в ковчег. "Когато Президента мине наблизо, казал адвокатът, той може би ще реши, че съм труп и може би ще подхвърли малко пари за моето погребение. А аз ще дам част от тях на теб."
Така и станало. Благодарение на хитростта им, златна монета паднала от ръцете на Президента право върху ковчега. Адвокатът я грабнал бързо, за да не я вземе гробарят и след това се обърнал към благодетеля: "Вие ми отказахте щедрост, но аз все пак се добрах до нея!"
"Нищо не можеш да получиш от мен, докато не умреш" – казал щедрият човек.
Проверете също
ПЕПЕЛЯШКА
Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …