Не се задължавай

Веднъж в Китай имало голям празник, на който се събрал много народ. Там имало един кладенец, който не бил заграден и в него паднал човек. Той викал силно, но празникът бил толкова голям, било толкова шумно, че никой не го чул. В това време един бхикша – будистки монах, се приближил до кладенеца, защото искал да пие. Монахът погледнал надолу и видял човек, който викал, плачел и нареждал: "Пожали ме, спаси ме по-скоро!"
Абхикшата отговорил: "Никой не може да спаси никого другиго. Това е казал Буда: бъди сам на себе си светлина! Никой не може да спаси никого – това е невъзможно. Не очаквай такова нещо! Нещо повече, Буда е казал, че всеки човек трябва да преживее своята карма. Ти трябва да си извършил някакви грехове в миналото и сега трябва да страдаш – така че страдай си спокойно. И няма какво да викаш и да Вдигаш толкова шум – като викаш и плачеш, ти заработваш нова карма."
Човекът му казал: "Първо ме спаси и след това аз с удоволствие ще изслушам твоята проповед. Сега просто не съм в състояние да те слушам!"
Но бхикшата продължил нататък, защото Буда е казал: "Не се намесвай в чуждата карма."
След това се приближил монах конфуцианец. Той надникнал в кладенеца и човекът отново завикал: "Спаси ме! Умирам, а изглежда, че никой не чува!" Монахът отговорил: "Конфуций е бил прав: той е казал, че всеки кладенец трябва да е обкръжен със стена. И не се вълнувай, моля, ние ще създадем огромно движение! Ние ще променим цялото общество, ние ще заставим правителството да построи стена около всеки кладенец! Не се безпокой!"
Човекът от кладенеца отговорил: "Дотогава ще съм ритнал камбаната. И каква полза ще имам от това, след като аз вече съм паднал!"
Конфуцианецът казал: "Това няма голямо значение, лич¬ността изобщо няма голямо значение. Личностите идват и си отиват – цялата работа е в обществото. Но ти можеш да умреш, утешавайки се, че това няма повече да се повтори с никого! О, Конфуций – той е велик Реформатор!"
След това към кладенеца се приближил християнски мисионер. Той също надникнал Вътре и още преди човекът да отвори уста да закрещи, той си отворил чантата и се оказало, че там има кофа и въже. Тъй като християнският мисионер е готов да служи на човека много преди да му бъде поискано, а нещастникът наистина вече се уморил и си мислел: "Край, това е краят ми; и това ми били религиозни хора!" Християнският мисионер му хвърлил въжето с кофата и извикал: "Дръж! Ще те извадя!"
О, колко благодарен бил човекът! Като се измъкнал, казал: "Ти наистина си единственият религиозен човек!"
А християнският мисионер отговорил: "Не се заблуждавай! При нас е казано: докато не станеш слуга на най-последния от нас, няма да постигнеш Божието царство! Затова запомни добре: отново и отново падай в кладенеца и научи и децата си да падат в кладенеца Тогава ние ще можем отново и отново да ви спасяваме, защото как иначе ще попаднем в рая, ако вие престанете да падате?"