Не взимай от сиромаси

Някакъв владетел отишъл веднъж в гората и там срещнал един мъдрец. След като си поговорили, той бил поразен от неговата мъдрост и праведност и изразил желание да му окаже честта да приеме неговия дар. Мъдрецът отказал с думите:
– Плодовете на тази гора са ми достатъчни за храна. Чистите потоци, спускащи се от планините, ми дават вода за пиене. Кората на дърветата ми дават покрив. Планинските пещери ми служат за убежище. За какво ми е да вземам подаръци от теб или от когото и да било другиго?
Владетелят отговорил:
– Просто за да ми доставиш удоволствие. Моля те, ела с мен в града, в двореца ми и вземи нещо от мен.
Той дълго убеждавал мъдреца, който най-накрая се съгласил да изпълни желанието му и отишъл с него в двореца му.
Преди да предложи подарък на мъдреца, владетелят започнал да се моли:
– Господи, дай ми още деца, дай ми още богатства.
Господи, дай ми още територии. Господи, съхрани тялото ми в добро здраве…
Без да го изчака да приключи с молитвата си, мъдрецът станал и спокойно излязъл от стаята. Виждайки това, владетелят се смутил, догонил го и на висок глас казал:
-Тръгваш си, без да си взел даровете ми?
Мъдрецът се обърнал и казал:
– Не вземам от сиромаси. Ти самият си просяк, как би могъл да ми дадеш нещо?