Ненаситният поп

Един сиромах още в ранна утрин отишъл в гората с мотика да изкопае няколко пъна за гориво. И ето, изкъртил той един пън, а под него огромна делва с жълтици. . .
Смаял се сиромахът и се замислил — как ще пренесе сам до къщи намереното злато?
Излязъл той на пътя, застанал там и гледа — по пътя върви поп и подкарва седем мулета.
«Много хубаво стана! — помислил си сиромахът. — Попът хем ще пренесе до в къщи всичкото ми злато, хем на никого няма да каже…»
Почакал той, докато се приближи попът, и после му рекъл:
— Провървя ми, дядо попе, че те срещнах.
— Защо мислиш така?
А сиромахът казал:
— Че да ти обясня, дядо попе: преди да умре, дядо ми занесе в гората всичкото ни злато и го зарови. И ето че аз се наканих най-после и изрових златото. Седми ден вече, откак стоя на пътя, много хора минаха край мене, но аз на никого не посмях да се доверя. На тебе обаче вярвам — та нали си свещеник, божи служител, зная, че ще запазиш тайната ми.
А попът ще умре от нетърпение:
— Сине мой — подканил го той, — казвай по-скоро, какво искаш от мене?
И двамата се уговорили, че попът ще пренесе с мулетата си златото на сиромаха в къщата му и ще получи за това седем жълтици.
Отишли те двамата в гората, натоварили златото на мулетата — излязло, че то е точно за седем товара.
Подкарали мулетата, излезли вече от гората, когато изведнъж насред пътя душицата на попа била обзета от неспокойствие.
— Сине мой — рекъл той на си рсмаха, — май че делът ми е много малък. . .
— Добре — отговорил сиромахът, — вземи един товар злато, но крачи по-бързо, карай мулетата.
Направили още няколко крачки и попът отново се спрял:
— Не, сине мой, малък ми е делът!
— Добре, дядо попе, вземи тогава два товара злато, но крачи по-бързо, карай мулетата! — рекъл сиромахът.
Изминали още малко път, не издържало сърцето на попа. И той рекъл:
— Не, сине мой, малък ми е делът!
— Добре, дядо попе, щом е така, вземи пет товара злато, нека останат за мене само два, но по-скоро карай мулетата!
Изминали още малко път, не се стърпял попът и отново рекъл:
— Не, сине мой, малък ми е делът!
Махнал с ръка сиромахът:
— Добре, дядо попе, нека и седемте товара злато бъдат твои и отгоре. И това и огънят небесен! Само крачи по-бързо, карай мулетата!
Стигнали те до един крайпътен извор. Сиромахът бил жаден. В делвата сред златото имало една златна чаша и той още в гората я взел и я скрил в вазвата си. Извадил чашата сиромахът и поискал да си гребне вода от извора. А попът, като видял чашата, рекъл:
— Сине мой, дай и на мене да се напия.
Напил се той с вода, после пъхнал чашата в пазвата си и рекъл:
— Сине мой, не на тебе, а на мене подобава да притежавам тази чаша — нали съм свещеник!
Дошло му до гуша на сиромаха, грабнал шепа пясък, че като го запокитил — право в очите на попа!
И попът веднага ослепял и с двете очи.
Прибрал сиромахът златната чаша, закарал в къщата си всички натоварени със злато мулета и до ден днешен живее от това имане и се радва на живота.