Неизменност на въгпешния свят

Веднъж двама монаси дошли при ава Йосиф с молба да им обясни дали е по-добре с радост да посрещат посещаващите ги братя, или да не изразяват тази радост. Не успели даже да си отворят устите, за да изложат затруднението си, когато той предугадил въп¬роса им и влязъл в килията си. Там той се облякъл в стари парцали и се разходил между тях, без да промълви и дума.
След това свалил парцалите, облякъл хубави дрехи, които слагал по празници, и отново се разходил между тях. Накрая се облякъл както обикновено и седнал с тях.
Монасите го гледали с удивление, без да разбират нищо от това, което представил той.
Тогава той казал:
-Добре ли проследихте какво направих?
– Да – отговорили те.
– Но – добавил Йосиф – забелязахте ли, промяната в дрехите да е променила нещо у мен? Станах ли аз по-лош, облякъл парцали? Станах ли по-добър, облечен с най-хубавите си дрехи?
– Разбира се, че не!
– Помнете тогава, че също като това всичко създа¬дено, даже и хората, не трябва да променят нищо с появяването си в нашия вътрешен свят. Приемайте с радост и невинност и с християнска любов братята, които ще ви посетят. А ако никой не дойде при вас, запазете съсредоточеност на духа.