Неволята

народна

Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник.
Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:

• Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина,
  защото много се объхтах.
  Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата.
  На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:
• Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?
• Не берете грижа – отвърнал бащата, – ако строшите колата, повикайте неволята, тя ще я поправи.
  Отишли момчетата в гората. Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се.
  Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата.
  Впрегнали пак добичетата и потеглили назад.
  Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила,
  блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета прехапали устни: ами сега как ще откарат колата
  с дървата? Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас
  държи:
• Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!
  Никой не се обадил.
• Невольооо! – екнал още по-силно гласът на малкия. – Ела, че загазихме!
  Но гората била глуха и неволята я нямало никаква.
  Смрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина.
• Бате – рекъл по-малкият брат, – то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде.
  Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво.
  Я хайде ние сами да си поправим колата.
• Как? – попитал по-големият. – То не е лесна работа.
• Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово!
  Речено-сторено. Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали
  го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения.
  Откарали колата у дома си.
  Додето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило.
• Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята.
  Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята.
  Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария.
  Бащата се усмихнал и рекъл :
• Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас.
  Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.