Невестулка

Имало една снаха, която никак не се разбирала със свекъра и свекървата. Каквото й кажели, тя правела точно обратното. Ако я накарали нещо да работи, тя веднага взимала хурката и започвала да преде. Така вървяло дълго време, но свекървата веднъж се разсърдила и я проклела:
– Дано даде Господ, снахо, да станеш на такова животно, та винаги да си невяста и все да предеш.
Случила се клетвата в лош час и снахата се превърнала в невестулка. Ето защо тя намразила много хората, особено по-старите.
Невестулката била злобна и пакостлива, та чак плюнката й станала отровна. Тя чувала всичко, което се говори за нея – добро или лошо, затова хората гледали да не споменават името й.
В едно лозе веднъж отишли копачи. И един от тях намерил гнездо на невестулка с малки в него. Хората взели, та пренесли гнездото на безопасно място и продължили работата си.
По едно време дошла невестулката и потърсила малките си. Като не ги намерила на мястото им, си помислила, че копачите или са ги убили, или са ги взели.
И веднага в яда си, за им отмъсти, отишла и плюла в гърнето с ястието им, което било закачено на един клон. Копачите нищо не видели и нищо не подозирали, а продължили работата си до пладне. – Стана време за обяд – казал най-старият. Всички отишли под дървото на сянка. Много се учудили като видели гърнето счупено, а ястието – разсипано по земята. Като разгледали внимателно, видели, че връвта, с която било вързано гърнето, е прегризана.
Невестулката, след като плюла в гърнето, отишла пак да търси малките си. Когато пообиколила наоколо, чула гласа им и ги намерила здрави и читави. Тогава тя разбрала, че напразно е отровила ястието. Върнала се и прегризала връвта, за да не се отровят копачите.