Наказанието

Веднъж при някакъв съдебен чиновник с жалба дошло едно куче. Чиновникът бил много удивен и попитал:
– Как така куче може да подава жалба?
Кучето казало:
– Господин чиновник! Аз дълго скитах и много огладнявах. Затова отидох в един дом и помолих за храна, съблюдавайки при това правилата и церемониите, полагащи се на едно куче. Стопанинът на дома обаче не само че не ми даде храна, но и ме наби.
Като чул това чиновникът възкликнал:
– Аха, оказва се, че има церемонии, полагащи се на кучетата при просия! Я ми разкажи за тях.
Кучето казало:
– Когато ние, кучетата, просим храна, е необходимо да съблюдаваме определени правила. Трябва да протягаме предните си лапи така, че те да се намират на прага на дола, но задните и опашката задължително трябва да остават отвън. Аз постъпих именно така. Защо ме биха?
Като изслушал кучето, чиновникът възкликнал:
– Намерете този човек! Трябва да я видим тази работа!
Човекът, който набил кучето, веднага си признал на разпита и по този начин вината му била установена. Чиновникът попитал кучето:
– Как искаш да бъде наказан този, който те наби?
Кучето казало:
– Искам, господин съдия, за наказание да направите този човек богаташ.
Съдията се разсмял:
– За да го накажа, искаш от мен да го направя богаташ – няма ли да се отърве твърде леко?
Кучето възразило:
– Искам да ви информирам, господин съдия, че преди да стана куче, бях богаташ. Но тъй като тогава бях нехуманно, тъпо, алчно и злобно, затова и се преродих в образа на куче и бях подложен на безбройни мъчения: пазех къщата, ядях остатъците, търпях побоите и редица страдания. Затова моля за наказание да направите този човек богаташ.