Мързеливият крал и умният паяк

Едно време, преди много, много години, когато дори дядовците тигри били малки, живеел крал, който бил много, много мързелив.
Сутрин той закусвал в леглото, после си измивал зъбите и прочитал вестниците. По цял ден не вършел нищо друго, освен да лежи в леглото, да яде бонбони и да чете вестници, с изключение само, когато полягал отново да спи.
Всяка вечер идвал собственият му оркестър и му свирел. Да, да, собственият му оркестър! С тръбач и барабанчик, и двама флейтисти.
Щом преставали да свирят, кралят изяждал няколко бисквити, изпивал чаша мляко, целувал кралицата за лека нощ и си лягал да спи.
Кралицата била много разтревожена.
— Той лежи по цял ден в леглото! — оплакала се тя на министър председателя. — А това никак не се харесва на хората. „Каква е ползата от крал, който се излежава по цял ден в леглото?" — говорят те. — Ние никога не го виждаме, та да му викаме „Ура!" или „Да живее кралят!" Ако му кажа, че е време да става, той се намусва. Иска му се само да чете вестници и да слуша оркестъра.
И горката кралица се разплакала.
— Моля ви, не плачете, ваше величество! — казал министър председателят.
После той си сложил шапката и отишъл у дома си да мисли.
Цял ден мислил, ала не можал да измисли нищо, което да накара краля да става.
А в градината на министър председателя живеел един паяк, който се казвал Хорейшъс. Същия следобед, когато Матилда, жената на министър председателя простирала прането, Хорейшъс седял сред своята паяжина и гледал ту нея, ту наблюдавал как министър председателят се разхожда нагоре-надолу, като от време на време се почесва по главата.
— Защо непрекъснато се почесваш по главата? — запитала го Матилда.
— Как да ти обясня, мила? — отвърнал министър председателят.— Ами това ми помага да мисля. А кралицата иска да измисля как да накара кралят да става.
Хорейшъс чул думите на министър председателя и си рекъл:
„Ако припълзя в шапката му, ще го гъделичкам по главата, той ще се почесва и това ще му помогне да мисли."
Паякът погледнал от паяжината си и видял, че шапката на министър председателя лежи на земята. Спуснал се по една дълга нишка и се скрил в шапката.
— Чаят е готов! —извикала Матилда от къщи.
Министър председателят взел шапката и си влязъл у дома. След като изпил чая, сложил си шапката и отишъл да види кралицата.
— Нещо много ме сърби главата! — рекъл си той, и свалил шапката и докато вървял, все се почесвал.
Точно тогава му хрумнала една идея. „Сетих се какво ще направя! — извикал той. — Имам един план."
Тогава видял Хорейшъс.
— Ти си добър паяк! — казал му той. — Гъделичкаше ме по главата, та да я почесвам и това ме караше да мисля.
Така измислих един план, който ще накара краля да става.
Кралицата и народът ще бъдат доволни.
Тъй като минал през задната врата на двореца, министър председателят срещнал музиканта, който свирел на тръба в оркестъра и му разказал своя план.
— Я виж, добра идея! — рекъл тръбачът. — Сигурно ще
накара краля да става. Ей сега ще съобщя това и на другите.
И той казал на другите музиканти от оркестъра какво да правят, а после всички влезли, както обикновено, в спалнята на краля.
Министър председателят съобщил плана на кралицата и двамата също влезли в спалнята.
Кралят много се зарадвал, като видял всички.
— Елате, седнете на леглото! — поканил той министър председателя.— Само, че внимавайте да не седнете на пръстите ми! И ти също, мила! Ела, седни! А сега да послушаме малко музика. Моля, започнете да свирите! — обърнал се той към музикантите.
Оркестърът засвирил гръмогласно. Барабанчикът удрял барабаните, тръбачът надувал своята тръба с всичка сила, а двамата флейтисти толкова яко духали, че едва не се пръснали.
— О, прекалено е силно! — казал кралят. — Свирете хубаво и тихо, както обикновено.
— Силно ли? — учудил се главният музикант. — Това силно ли беше, ваше величество?
—На мене ми харесва както свирят? — казала кралицата. — Моля ви, изсвирете още нещо!
Оркестърът отново засвирил, ала още по-силно от преди.
— Каква приятна музика! — извикала кралицата.
— Да, ваше величество, приятна е! Приятна, тиха, нежна музика! — потвърдил министър председателят.
„Изглежда, че полудявам! — помислил си кралят — Никак не ми звучи приятно и тихо."
Той си пъхнал главата под възглавницата, но пак се чувало силно.
Тогава казал на музикантите:
— Идете на външните врати, при караула и оттам свирете!
— Слушаме, ваше величество! — казал главният музикант.
Музикантите излезли, ала сега само се престрували, че свирят. Така че никой не чувал нито звук.
— Защо не свири оркестърът? — запитал кралят!
— Каква великолепна музика! — казала кралицата. — Никога преди не съм ги чувала да свирят така добре!
— Прекрасно! — обадил се и министър председателят.
Кралят не повярвал на ушите си и станал от леглото.
Погледнал през прозореца. Отдалече изглеждало, сякаш музикантите свирят с всичка сила, само че кралят нищичко не чувал.
„Трябва да разбера каква е тази работа!" — помислил си той и казал:
— Моля, повикайте прислужника и поискайте да ми донесе короната за излизане!
— Короната за излизане ли, ваше величество? — учудил се министър председателят. — Та вие нямате корона за излизане.
— Тогава повикайте моя майстор на корони! — казал кралят. — Веднага, ако обичате!
— Слушайте, мистър Хуелпс! — казал кралят на своя майстор на корони, когато той се явил пред него. — Искам да ми направите една корона за излизане.
— Корона за излизане ли, ваше величество? — извикал мистър Хуелпс. Той бил безкрайно учуден.
— Аха, и Хуелпс — продължил кралят, — снощи, като се къпех, сложих краката си върху кранчетата и гледах каква форма образуват. Тогава си помислих: „Ето, това е добра форма за корона за излизане!"
— Много добра форма, ваше величество! — повторил прислужникът. — Хайде, ако обичате, побързайте тогава, мистър Хуелпс.
Мистър Хуелпс си взел довиждане с краля и кралицата, качил се на колелото си и потеглил за дома. По пътя сложил краката си на кормилните дръжки, за да види формата, която ще образуват.
Щом стигнал у дома, той влязъл да се къпе във ваната и поставил краката си върху кранчетата.
„Аха, верно! — казал си мистър Хуелис. — Получава се добра форма за корона!"
Той взел един голям златен кастрон, малко скъпоценни камъни и кадифе и направил на краля чудесна корона за излизане.
Той я занесъл право в двореца, дал я на краля, който останал много доволен и веднага я пробвал.
— Благодаря ви, мистър Хуелпс! — казал кралят.
После си сложил мантията и новата корона и излязъл.
Щом музикантите го видяли че идва, започнали да маршируват по улицата, но пак се правели, че свирят, а кралят бързал подире им, като се стараел да ги чуе.
Хората по улиците много се зарадвали, когато видяли краля, сваляли шапки или се кланяли и викали:
— Добър ден, ваше величество! Радваме се, че ви виждаме!
И те се здрависвали с него, махали му с ръка, а един сладоледаджия от радост, че го видял , му дал захаросана ябълка на клечка.
Щом стигнали градския площад, музикантите засвирили, вече не на ужким, а кралят се разхождал наоколо, разговарял с всеки и много се забавлявал. Той влязъл в един магазин и си купил книжка с приказки, а после въглищарят му дал своята каручка да се върне в двореца, където кралицата и министър председателят го очаквали, за да го поздравят.
— Днес прекарах чудесно! — казал кралят на кралицата.
— И вече няма да оставам в леглото след закуска. Отсега нататък ще ставам, ще сядам на трона и ще казвам на хората какво да правят, ще излизам навън и ще участвувам в манифестации и други подобни неща и ще бъда един инстински крал.
Кралицата била много доволна и го целунала силно. После наредила да повикат министър председателя.
— Благодаря ви! — казала му тя. Вашият план излезе много добър.
— Всъщност този, който помогна е Хорейшъс, малкият паяк дето живее в моята градина — отвърнал министър председателят. — Той влезе в шапката ми и толкова ме гъделичкаше по главата, че трябваше постоянно да се почесвам, а това ме накара доста да мисля. Повече отколкото съм мислил някога! Така успях да измисля този план.
— Какъв умен паяк! — извикала кралицата. — Моля ви, доведете го на чай в събота!
— С удоволствие, ваше величество! — казал министър председателят, като се поклонил ниско и целунал ръката й.
Щом той си отишъл, кралицата влязла в стаята си и започнала да плете на Хорейшъс прекрасна златна мрежа.
В събота министър председателят довел паяка на чай, а кралицатата проснала за него върху розовия храст в градината златната мрежа. След чая кралицата му прочела няколко приказки. Той бил много щастлив паяк.