МЪДРИЯТ СТАРЕЦ

Така ли е било или не – не зная, ала както съм го чул, така го разказвам.

Живял някога един селянин. Той имал син .Когато момчето пораснало и започнало да помага в работата, баща му казал:

-Гледам те и виждам, че каквото захванеш, все добре го правиш. Годините минават, младите растат, старите стареят. Скоро ще станеш мъж, ще се ожениш и ще си поемеш сам работата. Затова помни какво ще ти кажа. Живей така, че във всяко село да имаш свой дом. И нека всеки ден да бъдеш с нови ботуши. Живей още така, че хората да ти се покланят. И винаги, и във всичко ще те спохожда сполуката.

Учудил се синът на тия думи и попитал:

-Не мога да те разбера, тате. Мигар мога да си направя своя къща във всяко село? И възможно ли е да си купувам всеки ден нови ботуши? Откъде толкоз пари? Пък и как трябва да живея, та хората да ми се кланят?

Усмихнал се бащата и рекъл:

Не се кахъри, синко! Моят съвет лесно се изпълнява. Поискаш ли да бъдеш във всяко село като у дома си, намери си във всяко село верен, добър приятел и ще си имаш там свой дом. За да бъдеш всеки ден с нови ботуши, трябва вечер добре да ги измиваш и почистваш, никога да ги не забравяш, ето как на другата сутрин те ще са като нови. А пък за да ти се покланят хората първи ставай най-рано от всички, тръгвай за нивата пръв, тогава ония, дето ще тръгнат след теб,ще те поздравяват и ще ти се покланят. Както виждаш, в моя съвет няма нищо, което да не може да се изпълни.

Дошло време, отделил се синът във свой дом, послушал съветите на баща си и заживял добре.

„Баща ми беше прав. Така наистина по-добре се живее“- мислел той.

В това царство имало тогава такъв закон: който остарее и не може повече да работи, трябвало да го предадат на царските стражници, а те отвеждали старците при палача и там им отнемали живота.

Минало време, остарял и селянинът, за когото ви разказвам. Но на сина го дожаляло за баща му, не искал да го дава на царските стражници. Той отрано си приготвил една топла стаичка под покрива и така хитро я замаскирал, че никой не можел да я забележи. После настанил там баща си тайничко от всички и така старецът заживял, скрит от очите на хората.

Минало, що се минало, един ден нахлули царските стражници:

–Къде е баща ти? За него сме дошли!

– Не зная – рекъл синът, – преди три дни отиде някъде и досега никакъв го няма.

Започнали стражниците да търсят тук, там, обходили цялата къща, надникнали във всеки ъгъл – и в хамбара търсили, и в плевника, но не забелязали тайната стаичка, в която живеел старецът. Отишли при съседите и тях да попитат, а съседите отговорили:

– До миналата седмица си беше в къщи, ала от три-четири дена не сме го чували, ни виждали.

–Щом се върне, веднага да ни обадите! – заповядали стражниците.

И си отишли. След някое време отново дошли. Щом ги видели, синът и съседите занареждали в един глас:

–Откак тогава отиде някъде, ни кост, ни вест от него…

А старецът си живеел в тайната стаичка и пред никого не се показвал. Майсторял едно-друго, помагал в семейството и съветвал кое как да правят и как да живеят.

Дошла пролетта. Старецът рекъл на сина си:

-По всичко личи, сине, че лятото ще бъде сушливо. Пролетниците трябва да се засеят по валозите, в ниското, по влажните места.

 Послушал го синът. Посял пролетниците по влажните места. А хората му се смеели:

-Гледайте го колко е глупав – защо сее на такова място? Там нищо няма да се роди. Семето няма да си изкара!

А лятото се случило рядко сушаво, горещо. Капчица дъжд не капнал, слънцето жарело безмилостно по цели дни. Но когато дошло време за жътва, по валозите, по ниските места житото било като стена. Събрал синът богата реколта, напълнил хамбара със зърно, а у съседите му, дето засели високите места, всичко изгоряло. Останали хората без хляб.

На другата пролет всички започнали да засяват по ниските, по влажните места. Но старият баща посъветвал сина си:

-По всичко личи, сине, че лятото ще бъде дъждовно, влажно .Ти не гледай хората, ами засей по високото, по сухите места – богата жътва ще жънеш.

И СТАНАЛО ТАКА, КАКТО РЕКЪЛ СТАРИЯТ БАЩА. Цялото лято се лели дъждове, ден без дъжд не минал. На хората, дето засели валозите, ниските места, посевите им до корен изгнили, а на сина на стареца се родило жито за чудо и приказ. Взели да си шушукат хората.

– Че как пък тъй знае отнапред къде да засее? С вещици и магьосници се е сдружил, нищо друго!

И тръгнал надлъж и шир слухът за късметлията стопанин, за богатите му жътви. Стигнал слухът и до царя. И той заповядал:

-Щом като е толкова късметлия и умник, нека се яви пред мен нито гол, нито облечен.

Научил синът за царската заповед и се натъжил, нажалил, навел глава отчаяно. Забелязал това старият му баща и го попитал:

– Защо си посърнал така, синко? Какво те мъчи?

Разказал синът за царската заповед, а баща му го утешил:

–Не тъжи, синко, не се измъчвай. Лесна работа е това. Вземи една стара рибарска мрежа, загърни се с нея и върви в двореца. Така ще бъдеш нито гол, нито облечен.

Каквото казал бащата, това сторил синът.

Видял го царят в такова одеяние и казал:

– Умен е! Досетил се как да изпълни заповедта ми.

После го изпратил в кухнята, заповядал да го нахранят и му рекъл:

–Ето ти десет варени яйца. Нека твоя квачка да излюпи от тях пиленца. Давам ти срок три седмици. Хайде, върви си сега!

Върнал се синът в къщи още по-натъжен и нажален. Баща му го попитал:

– Е, синко, какво каза царят?

– Похвали ме, татко. Умен си, каза, добре си изпълнил заповедта ми. Ала каква полза, щом като ми даде още по-трудна загадка.

– Я кажи да видим каква е. Може пък да ти помогна с нещо! Нали хората разправят: „За един акъл – пара, за два – жълтица“ – рекъл старецът.

– Не ще можеш да ми помогнеш, татко – скръбно свел очи синът. – Де се е чуло и видяло от варени яйца пиленца да се излюпят?!

–Не се кахъри, синко – утешил го баща му, – и тая работа не е трудна, когато човек има акъл в главата. Я седни да обелим и изядем на вечеря варените яйца, а като му дойде времето , ще идеш при царя, ще му отнесеш едно гърне варено просо и ще му кажеш да засеят просото. Когато узрее, да го ожънат, защото пиленцата, които ще се излюпят от варените яйца, могат да кълват такова просо.

И сторили така, както рекъл старият баща. Изяли яйцата на вечеря, а след някой и друг ден синът отишъл при царя и му занесъл гърне с варено просо.

–Заповядай, царю честити, да засеят това варено просо, а като узрее, да го ожънат. Защото пиленцата, които ще се излюпят от яйцата, дето ти ми даде, трябва да се хранят само с такова просо, друго няма да клъвнат дори.

Учудил се царят и си помислил: „Е, разсъдлив си ти, съобразителен си, ала от мене по-умен не си.“ И му казал:

–И тази загадка разгада, браво! След три дни ела при мен нито пеша, нито на кон, с подарък и без подарък. Ако изпълниш всичко, както трябва, ще те наградя по царски, ако ли не, сърди се на себе си – ще ти отсека главата.

Върнал се синът в къщи ни жив, ни умрял.

Разтревожил се баща му.

– Какво има, синко? Каква беда те е сполетяла?

– Като зъл дух се е лепнал за мене царят. Иска май да ме затрие от света. Този път вече не ще мога да избегна смъртта – тъжно казал синът. – Посрещна ме първо добре, похвали ме. Но ми зададе нова загадка. Заповяда ми след три дни да отида в двореца нито пеша, нито на кон, нито с подарък, нито без подарък. Не го ли изпълня, ще ми отсече главата. Кажи сега не ми ли е дал тази загадка само за да ме погуби?

– Нищо, синко, нищо – утешил го баща му. – Всичко ще се нареди, както трябва. А сега си хапни и легни да се наспиш. Утрото е по-мъдро от вечерта.

На сутринта старецът събудил сина си и го посъветвал:

– Иди в гората, хвани един жив заек и един жив пъдпъдък. Ще те науча как да отидеш при царя.

Около обяд синът се върнал от гората. Донесъл, както бил заръчал баща му – жив заек, жив пъдпъдък и му ги показал.

– Ха така, синко! – похвалил го старецът, – сега вече от нищо се не бой. В други ден иди при царя, ала вържи заека за крака си така, като че си качен на него, а пъдпъдъка скрий в пазвата си. Пък по-нататък ето какво ще сториш…

 И разказал каквото трябва на сина си…

Дошло време, синът тръгнал за двореца. Като го забелязал, царят заповядал да пуснат кучетата от синджирите.

– Щом влезе в двора, кучетата ще се нахвърлят върху него и ще го разкъсат!

 Но синът забелязал кучетата, отвързал връвчицата от крака си и заекът побягнал, а кучетата хукнали след него и не погледнали дори към сина. Тогава синът вдигнал очи и видял, че царят стои на терасата и смело се за изкачвал към него.

– Дойдох, царю, както ми заповяда – нито пеша, нито на кон, а на заек. И подарък ти нося.

-Като казал това, синът извадил от пазвата си живия пъдпъдък. Царят протегнал ръка, но синът разтворил пръсти… И фр-р-р, пъдпъдъкът отлетял.

-Ето, дойдох с подарък и без подарък, както ми заповяда.

–Браво, умник си ти, и тази загадка разгада правилно! – похвалил го царят. – Кажи ми сега къде е баща ти? Къде се крие? Ако кажеш истината, ще те наградя, ако ли не – ще заповядам да ти отсекат главата!

–Баща ми ме е отгледал. Хранил ме е и ме е обличал, на ум и разум ме е учил – отговорил синът. – Как да го дам на твоите стражници да му отнемат живота? Затова направих у дома малка скрита стаичка и настаних там баща си. Той не ми създава никакви грижи. Напротив – помага ми в работата, а неговите мъдри съвети помагат да живея по-добре.

И разказал как две години поред прибрал богата реколта, защото послушал баща си, а другите хора останали без хляб.

-Обичам стария си баща повече от всичко на света. Без него животът ми ще е много тежък.

– А помага ли ти баща ти да разгадаваш загадките дето ти ги давах? – попитал царят.

– Къде можех да разгадая твоите загадки без него? – отговорил синът.

Замислил се царят и отменил жестокия закон – да се отнема животът на старите хора.

– Няма по-голяма награда от тази за мен и за всички хора – казал синът.

ПРИКАЗКАТА СВЪРШВА ТУКА, НО ЗА ВСЕКИ НЕКА БЪДЕ ТЯ ПОУКА

Руска народна приказка