Мираж

Един могъщ цар построил грамаден дворец с безброй стаи, разположени така, че едната се намирала вътре в другата във формата на концентрични квадрати. Стаите били свързани с врати, намиращи се по дължина в едното направление и се падали една срещу друга, така че, когато били отворени, през тях можела да се Види подредбата вътре. Царят обикновено седял В най-отдале-чените вътрешни покои, далеч от зрители.
Когато постройката на този вълшебен дворец била завършена, царят извикал велможите и приближените си за оглед на чудното здание. Но в момента, в който те се събрали и се спрели пред външните врати, всички входове и изходи на двореца се затворили и гостите Видели пред себе си само ред стени, зад които нищо не се виждало. Дълго стояли те, удивлявайки се на това странно зрелище. Тогава се появил царският син и казал: "Нима не знаете, че моят баща е най-големият мъдрец и владее всевъзможни вълшебства? Ето тук няма никакъв дворец. Всичко това е само зрелищна измама, мираж. Пред вас е открито от всички страни място, незастроено и неоградено. Пред вас е и моят баща, великият цар, който вие не виждате само защото сте очаровани от вълшебството му и очите ви са като покрити с пелена. Такава е вашата орис – да виждате разни дворци, стени, картини и вещи там, където няма никой и нищо освен самият цар. Такъв е видимият свят. Всичко, което виждаме, е просто мираж, само оптическа измама. Извън и освен Бога няма нищо. Цялата видима материя е само едно от проявленията му, това е вълшебна дреха, чрез която го постигаме, но която всъщност не съществува."