В
сички ние имаме мечти,
но мечта най-славна има Мечо.
Иска със ракета да лети
сред звездите, в Космоса далечен.
Затова от палавник голям
стана ученик дисциплиниран.
И по цели дни със много плам
най-различни спортове тренира.
После, щом ваканция дойде,
той в града отиде и попита –
знаят ли случайно откъде
в Космоса ракетите излитат.
Дадоха му точния адрес
и за космодрума тръгна Мечо.
Искаше да стигне още днес,
или даже да е стигнал вече.
Там прие го след молби безброй
главният на всички космонавти.
– За да полетиш, – му каза той, –
трябва да си много смел и здрав ти,
да познаваш всичките звезди,
да решаваш всякакви задачи…
Ще те дебнат хиляди беди,
щом във необятното прекрачиш.
– Знам! – отвърна Мечо. –
И готов
съм за старт космичен от година.
Въпреки това като картоф
пекоха го във една машина.
После като пумпал бе въртян,
но геройски се представи Мечо.
И накрая във небето взрян,
литна той към Космоса далечен…
Нека всички имаме мечти!
Нека да летим и аз, и ти!