Мелничарят

Живял някога на света един алчен мелничар. Него-вата малка воденица стояла на брега на не неголяма рекичка. Накрая на гората мелничарят преградил рекичката с голям бент. Зад бента се насъбрала много вода, така че се образувало цяло езеро. По специална тръба водата падала от голяма височина на мелничното колело и по този начин го привеждала в движение.
Всеки ден той смилал в своята мелница мнозо чували със зърно.
Веднъж мелничарят забелязал неголяма пукнатина в стената на бента. Посъветвали го веднага да я ремонтира, за да не се случи някакво нещастие. Но алчният мелничар казал, че не си струва даже да се говори за такава дреболия и че няколко капки, които се процеждат през пукнатината, не могат да навредят на бента. Всъщност на него не му се искало да харчи време и пари за ремонт. Вечерта пукнатината станала по-широка. Но алчността на мелничаря затъмнявала здравия му разум.
– Днес вече е късно – казал той, – ще почакаме до утре.
В полунощ мелничарят се събудил от силен шум. Скочил от кревата, слязъл на бегом по стълбите и видял, че бентът е скъсан. И водата от преливника се разливала по полята му. Когато изгряло слънцето и настъпил денят, мелничарят видял, че почти цялата му земя е залята с вода.
Малка причина, а какви големи последствия.