Малечка-Палечка

Има на този свят и добри хора, има и лоши, но има и такива, дето и от брата си срам нямат. Точно при такива хора попаднала Малечка-Палечка. Останала тя сираче, взели я тези хора, отхранили я и я замъчили от работа: тя и тъче, тя и преде, тя и шета, за всичко – все тя.
А господарката й имала три дъщери. Най-голямата се казвала Едноочка, средната – Двуочка, а най-малката – Триочка. Дъщерите по цял ден седели край портата и гледали улицата, а Малечка-Палечка работела вместо тях: премени им шиела, за тях предяла и тъчала, а добра дума от тях ни веднъж не чула.
Излизала отвреме навреме Малечка-Палечка в полето, прегръщала своята пъстра кравичка, лягала на шията й и й разказвала колко труден й е животът.
– Кравичке, майчице! Бият ме, ругаят ме, хляб не ми дават, да плача ми забраняват. До утре са ми заповядали пет чувала вълна да изпреда, да я изтъка, да я избеля и на рула да я свия. А кравичката й отговаряла:
Хубаво девойче, влез в едното ми ухо, а от другото излез и всичко ще бъде изпълнено.
Така и ставало. Влизала Малечка-Палечка в едното ухо на кравата, излизала от другото и всичко било готово: и изтъкано, и избелено, и на рула завито.
Занасяла тя платното на господарката си. Тя гледала, пъш¬кала, криела го в сандъка, а на Малечка-Палечка още повече работа давала.
Момичето пак отивало при кравичката, прегръщало я, милвало я, в едното ухо влизало, от другото излизало, вземало всичко наготово и го носело на господарката си.
Извикала веднъж господарката щерката си Едноочка и й казала:
– Дъще моя добричка, дъще моя хубавичка, отиди и виж кой помага на сирачето: и тъче, и преде, и платното в рула свива.
Отишла Едноочка в гората заедно с Малечка-Палечка, тръгнала с нея из полето, но забравила майчината поръка, припекла се на слънчице, излегнала се на тревицата. А Малечка-Палечка заговорила:
– Поспи, оченце, поспи, оченце!
Окото на Едноочка се затворило. Докато Едноочка спала, кравичката всичко изтъкала, избелила и в рула го свила.
Така и не могла господарката да разбере нищо и изпратила втората си дъщеря – Двуочка:
Дъще моя добричка, дъще моя хубавичка, отиди и виж кой помага на сирачето.
Двуочка тръгнала с Малечка, забравила майчината поръка, припекла се на слънчице, излегнала се на тревицата. А Малечка я приспива:
– Поспи, оченце, поспи и ти, второ оченце!
Двуочка си затворила очите. Кравата изтъкала платно, избелила го, на рула го навила, а Двуочка все още спяла.
Господарката се ядосала и на третия ден изпратила третата си дъщеря Триочка, а на сирачето дала още повече работа.
Триочка потичала, поскачала, слънцето я обезсилило и тя легнала на тревата.
Малечка-Палечка й запяла:
– Поспи, оченце, поспи и ти, второ оченце!
А за третото око забравила.
Двете очи на Триочка заспали, а третото гледало и всичко видяло: как Малечка-Палечка влязла в едното ухо на кравата и излязла от другото и взела готовите платна.
Триочка се върнала в къщи и всичко разказала на майка си.
Бабата се зарадвала и още на другия ден отишла при мъжа си:
– Заколи пъстрата крава! Дядото започнал и тъй, и иначе:
– Да не си полудяла, бабо? Кравата е още млада и добра!
– Коли я и край!
Нямало какво да се прави. Започнал дядото да точи ножа. Малечка научила за това, хукнала в полето, прегърнала пъстрата кравичка и й рекла:
– Кравичке, майчице, искат да те заколят! А кравата й отвърнала:
А ти, моето момиче, не ми яж месото, а кокалчетата ми ги събери, завържи ги в кърпа, закопай ги в градината и никога не ме забравяй: всяка сутрин поливай кокалчетата ми с вода.
Заколил дядото кравата. Малечка-Палечка изпълнила всичко, което й казала кравата: от глад умирала, но парче месо от нея не хапнала, кокалчетата й закопала и всеки ден ги поливала в градината.
Каква ябълка израснала на това място! Ябълчиците, които висели по нея, били сочни, листенцата й били златни, а клончетата й – сребърни. Който и да минавал оттам, се спирал, който идвал наблизо – се заглеждал.
Минало известно време и веднъж Едноочка, Двуочка и Триочка се разхождали из градината. През това време покрай двора им минавал един хубавец – богат, напет и млад. Видял той сочните ябълки в градината и започнал да закача момите:
– Моми-хубавелки, която от вас ми даде една ябълка, тя ще се омъжи за мене.
Трите сестри се втурнали една през друга към ябълката.
А ябълчиците уж висели ниско, до ръцете им били, а изведнъж се вдигнали високо, далеч над главите им.
Сестрите искали да ги обрулят, но листата им засипали очите, искали да ги откъснат, но клоните раздърпали плитките им. Каквото и да правели, както и да се мъчели, ръцете си изподрали, а така и не ги стигнали.
Приближила се Малечка-Палечка – клонките се навели към нея и ябълките се спуснали надолу. Почерпила тя хубавеца с ябълка и той се оженил за нея. И си заживяла тя добре и спокойно.