Макс и Мориц

УВОД

Има щури хлапетия,
да, но няма като тия.
Те са работа голяма.
Равни с Макс и Мориц няма!
Сториш ли им забележка,
не поправят свойта грешка,
правят грешка двойно тежка:
гледат на това с насмешка.
Все готова е да действа
двойката им за злодейства.
Прас магаре! Бух прозорец!
Кой го стори? Макс и Мориц!
Пъргави и пакостливи,
ябълки крадат и сливи.
То се знае, по-добре е
вън от клас да се лудее:
вътре тесен чин те стяга,
вънка – шапка на тояга!
Да, обаче сгазваш лука!
Тука давам за поука
техните постъпки щури
в стихове с карикатури,

ПЪРВА ЛУДОРИЯ

Всеки гледа, че съседа
гледа птици, и той гледа.
Първо – снасят всеки ден,
обедът ти – уреден.
Второ – вярно, че по-рядко
пържим пиле, но е сладко.
Трето – ползваш им и пуха:
под юрган от пух не духа,
перушината в дюшека
хем те топли, хем е мека,
Тъй си мисли леля Грета.
Тя на три кокошки шета,
с петльо стават четворица-
ценна стока за вдовица.
Макс и Мориц ей ги тука,
нещо май в ума им щука –
в резен хляб забиват палци,
чупят го на дребни залци.
Дърпат, късат – всеки залък
като малък пръст е малък.
С връв завързват всеки къс,
връзват пак връвта на кръст.
Бедната птицегледачка –
в дворчето й зла кръстачка!
Петльо пипе му не стига,
вижда хляб и кукурига.
Тича племето кокошо,
де да знае, че за лошо?
Всяка птица залък лапа,
лапа с него и канапа.
Тутакси им става ясно,
че са свързани по-тясно.
Дълго ятото се мята –
няма изход на земята!
Фър – в небето полетява,
там да дири то избава.
Ух, на клона сух, горките,
дваж оплетоха конците.
Шиите си удължават,
писъците си скъсяват.
Нямат дъх за „кудкудяк“ –
снасят за изпроводяк.
Леля Грета от леглото
чува глъч, предчувства злото.
Тича – по-голямо зло
от туй май не би могло!
Плаче, хлипа и нарежда:
„Боже, бяха ми надежда,
Боже, бяха ми подкрепа,
Кой злодеец ги претрепа!”
Срязва тя връвта, която
люшка мъртвото им ято –
вятър да не ги кандилка
на зловещата бесилка.
Влиза си, превила гръб
двойно – от товар и скръб.
Първа пакост е готова.
То се знае, следва нова.

ВТОРА ЛУДОРИЯ

Леля Грета си почина
след кокошата кончина,
дето толкоз я отчая,
и реши по обичая
да направи тъжен помен,
пък макар и помен скромен
на кокошките набърже,
като с почит ги опържи.
Щом оскубани ги зърна,
мъката й пак се върна.
Проснати умрели, божке,
туй ли са онез кокошки,
дето с крясък мил и с плясък
ровеха се в пръст и пясък?
„Стига плака, лельо Грето!“-
сякаш моли я кутрето.
Макс и Мориц тук са вече –
с дим коминът ги привлече.
Няма гледка по-желана:
три кокошки на тигана
хващат розова корица,
с петльо стават четворица.
Царски обед туй се вика!
Леля Грета към зимника
тръгва да извади зелка.
Мисли си добрата лелка:
„Колко вкусно ще е, леле,
пиле печено на зеле!“
Пакостниците двамина
туй и чакат на комина:
Макс отдавна е готов
с въдица за едър лов.
Хоп! Едната на ченгела
път нагоре е поела.
Хайде-хоп, и номер две!
Номер три и тя кълве!
Хоп, изваждат и петела.
Хвърлят пръчката с ченгела.
„Бау-бау!“ – чак накрая
кученцето ги залая.
Да, но те от тая стряха
взеха, колкото можаха.
А пък вътре – страшна сцена:
леля Грета, вцепенена,
гледа като изтървана –
само пушек над тигана!
„Туй е работа на псето!
Ах, чудовище проклето!
Как до кокал ги изплюска!’
Тя към кучето се спуска:
„Чиба, лакомнико, чиба!“
и с лъжицата го шиба.
Песът чуди се, горкият:
хем невинен, хем го бият?
А пък двамата юнаци
пъшкат, вирнали тумбаци
в сенчестия храсталак,
лапнали кокоши крак.
Тая пакост е готова.
То се знае, следва нова.

ТРЕТА ЛУДОРИЯ

Кой е майстор Бок шивачът,
всички знаят и го тачат.
Шие той костюми тежки,
шие той и леки дрешки,
къси гащи, дълги гащи
за сезона подходящи,
всичко шие майстор Бок –
тукашен шивашки бог!
Други майстори се дърпат,
старото не щат да кърпят,
майстор Бок не се гнуси –
ще настави, ще скъси.
Копче да ти стегне даже
няма той да ти откаже,
все едно: отзад, отпред –
всичко ще ти е наред.
Тачат него стар и млад,
той пък – своя занаят.
Да, обаче злата двойка
нему пък кроеше кройка.
Пред дома на майстор Бок
имаше дълбок поток.
Моста беше доста прост –
служеше дъска за мост.
Точно тука е кроежът:
Макс и Мориц, ей ги, режат
в моста тайна цепнатина,
не до край – до половина.
После скриват се и викат,
остричък им е езикът.
„Ала-бала, майстор Бок
няма нос, а кози рог!“
Бок обида като тая
с името си не изтрая –
знае, който по е чел:
бок на немски е козел.
Хуква майстора с аршина
към викачите двамина,
дето още вдигат глъч:
Ме-е!“ – като че блее пръч.
Моста прас под майстор Бок,
майстор Бок в потока пльок!
А ония: „Ме-е, козел!
Сбогом, мътният те взел!“
Глух за техните нападки,
майстор Бок съглежда патки,
вкопчва им се за нозете,
зер от смъртен страх обзет е.
Патиците от уплаха
с него вънка излетяха.
Жив е, но не му е драго,
че лумбаго заболя го,
че присви го и коремът,
дяволите да го вземат!
Знае фрау Бок, жена му,
че едно помага само
при болежки като тия –
по-горещата ютия!
Понатри надве-натри
Бок и тъй го изцери.
Трета пакост е готова.
Много скоро следва нова.

ЧЕТВЪРТА ЛУДОРИЯ

Днеска, за да си грамотен,
днеска с ум да си имотен,
само азбука не стига –
кой не попрочитва книга?
Всеки пише си писмата,
всеки сметките си смята.
Който иска да напредне,
трябва здравата да седне,
не школото да претупа,
ами знания да трупа
Лемпел бе учител строг:
ум предава, не урок!
Макс и Мориц вечно злото
му желаеха, защото
никога не бе почитал
пакостници тоз учител.
Но на него пък тютюна
беше слабата му струна.
Пушенето бе му хоби:
след житейските тегоби
вечер от лулата той
смукваше с дима покой.
Носеше му тя наслада,
но от нея си пострада:
Макс и Мориц патилата
му скроиха чрез лулата.
В празник у дома го няма,
свири той на орган в храма,
вложил всичкото си чувство
в музикалното изкуство.
Макс и Мориц крадешком –
хайде в неговия дом!
Макс лулата му подхвана:
бива я – от морска пяна!
Мориц тутакси набута
вътре с тръскане барута:
сип-сип-сип, зловеща сипка!
Двойката навън изприпка –
баби връщат се от черква,
време е да се офейква!
Лемпел удря ключ на храма,
друго няма по програма,
и под мишница понесъл
нотите си, тръгва весел.
Колко ще му е добре,
вкъщи щом се прибере!
Ето на, след труд отплата –
във халата, със лулата!
„Ех – въздъхва в дим обвит,
туй е то да си честит!“
Бум! – Лулата ненадейно
изтрещява оръдейно.
Чаша, маса, ваза, кана
полетяват към тавана.
Стол и печка върху тях –
всичко става пух и прах.
След мъглата се разкрива,
че учителят от взрива
жив на пода е захвърлен,
но в несвяст и зле опърлен.
Черно негърско лице,
черни негърски ръце!
Темето му доста голо
бе преди, сега – до долу!
Как сега ще продължава
умните да умножава?
Другата неделя в храма
как ще свири? Май че няма!
А с лула от морска пяна
как ще пуши, тя – гърмяна?
Здрав ще бъде след три дена,
а лулата-все строшена!
Тая пакост бе четвърта.
И след нея ги не свърта.

ПЕТА ЛУДОРИЯ

Който има чичо, знае,
че от стари дни така е
и така ще продължава:
чичото се уважава!
Сутрин казваш: „Добър ден!
Нужда имаш ли от мен?“.
Вестника му поднеси!
И лулата. Тъй. Мерси!
Въглен му подай с машата –
стопля му това душата.
Ако плешка или шия
засърби го, почеши я!
Кихне ли от емфието,
казваш, както е прието:
„Чичо, кихна ли? Наздраве!“.
Ако вечер се забави,
щом си дойде, го събуй
и подай му туй-онуй:
чехли, шапка и халат,
за да не стои на хлад.
Сам услужвай, а не молен –
чичото да е доволен!
Макс и Мориц тъй не правят,
по-различен им е нравът:
те на чичо си, обратно,
готвят нещо неприятно.
Майски бръмбари през май
всеки виждал е комай
как по клони и по вейки
трупат се на грозд, пълзейки.
Макс и Мориц друсат: – Друс!
Тях от гад не ги е гнус.
Сбира двойката и тика
всичко в два големи плика.
После тайно и полека
пликовете – под тюфлека.
Ей го чичо им в кревата,
с нощна шапка на главата
скоро ляга и веднага
се унася в дрямка блага.
Де да знае той, горко му,
че го лази насекомо!
Не едно, ами гъмжило!
Сякаш че го жилва жило.
„Ах, почакай, гад пълзяща!“ –
чичото водача хваща,
но го хвърля, че с безброй
има бой да води той.
Ох, в окото! Тюх, в ухото!
Брех, в бельото! – Вред е злото!
Бух! – с пантофката събута
удря чичо, пата-кюта!
Другите пък тъпче с крак,
без пантофка – няма как.
Свърши битката свирепа
до един ги изпотрепа.
И отново спи завит
чичото, но сам пребит.
Пета пакост е готова.
То се знае, следва нова.

ШЕСТА ЛУДОРИЯ

Колко хубаво мирише
по Великден на сладкиши!
Макс и Мориц душат гладни,
гледат нейде да им падне
някой залък козуначен
пак по оня втори начин.
Да, но ключ пекарят турна –
варди пълната си фурна.
Откъде ще се краде?
От комина, откъде!
Фър! – надолу през комина
двойка гарвани премина
Бух! – в един сандък се бухат.
Ух, брашното! Кихат, духат.
Ето ги отново бели
целите като къдели.
Виждат няколко кравая.
Беж към тях! Целта е тая!
Столът – тряс! Назад с главите
падат двамата в нощвите.
Щръкват вън като какво?
Статуи от месиво!
Лакомниците заваря
точно в тоя миг пекаря.
Хваща двамата юнаци,
меси ги на козунаци.
Сваля на пещта капака,
мята двата козунака.
Фурната е нажежена,
скоро вади ги с ръжена
Всички мислят: край, умряха.
Може, други ако бяха.
Всеки в своята черупка
скоро дупка си изхрупка
и побягнаха към къщи.
Оня нека вика: „Дръжте!“.
Тая пакост беше шеста.
Седмата е по-злочеста.

ПОСЛЕДНА ЛУДОРИЯ

Почват пакост не поредна
Макс и Мориц, а последна.
Ако знаеха, едва ли
биха рязали чували.
Вдига селянинът Меке
първият чувал – нелек е!
Мъкне житото, тежи то!
Крачи той, след него – жито!
Смаяно мърмори Меке:
„Бре, чувалът ми по-лек е!
Срязал ми го е злосторец!“.
Зърна в купа Макс и Мориц!
В празния чувал нарина
пакостниците двамина.
Тях в чувала, не пшеница
носи той на воденица.
„Майсторе, смели го бърже!“ –
казва, без да го развърже.
„Дай го!“ – вика и ония,
ей ги в празната фуния.
Трака-чука, трака-чука,
смлени падат от улука.
Тия смлени парчетия
от ония момчетия
с човките като с лопатки
сметоха ги гладни патки.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Чу се всичко туй, обаче
не и някой да заплаче.
Леля Грета, инак тиха,
рече: „Туй си надробиха!“.
Бок, шивачът: „Тежко зло,
но от зло им е дошло!“.
Лемпел пък след майстор Бок:
„Туй за всички е урок!“.
А пекарят се подсмива:
„Лакомец глава затрива!“.
Чичо им: „Тежко томува,
който тъпо се шегува!“.
Селянинът се почеса:
„Тука нямам аз намеса…“.
Всичко радва се тъдява,
всичко живо се надява
вече пакости да няма,
щом ги няма тия двама…