Майстор-резбар

К
огато светът бил млад, хората от племето хайда не познавали изкуството на резбата. Тогава при тях дошъл един странен човек. Бил ограден с ярка светлина. Носел риза, направена от вълната на планински кози и изпъстрена с чудновати рисунки. Накитът на главата му бил изрязан от дърво и боядисан с разноцветни бои. Тялото му било покрито с татуирани знаци и рисунки. Това, което най-много удивило хората от племето, след като се начудили на ярката светлина, били ноктите му. На всеки нокът имало по едно човешко лице и всяко лице било различно, а също и изражението и самата рисунка. Когато този човек, който по-късно нарекли Майстор-резбар, пристигнал при вожда на селото, той се обърнал така към хората:
— През тази нощ ще се случи нещо удивително. Не мислете за него. Като падне тъмнината, заспете. И най-важното, не поглеждайте навън и не излизайте от къщите си, докато не изгрее слънцето.
Хората усетили, че непознатият има голяма духовна сила и му се подчинили. Същата нощ те дочули удари на брадви и падане на дървета, но останали под завивките, както им било казано. Слънцето се издигало високо, когато излезли от къщите си. Тогава видели, че ъгловите колове на голямата общинска къща били украсени с резба, а кедровата греда на гърба на къщата била изрисувана с фигури на хора и животни. Когато излезли на слънце, останали безкрайно изненадани, като съгледали три стълба, целите покрити с резба и рисунки и закрепени на предната фасада на къщата. Имало един по средата и по още един от двата края. Предната стена била покрита с резба и рисунки. Непознати фигури на хора, животни, птици и риби наблюдавали от стената хората на племето хойда. Селяните недоумявали и се страхували, защото никога преди не били виждали такива неща. Майстор-резбарят казал на хората добре да разгледат всички, което е направил, и тогава да се опитат да го повторят. Те се замислили и захванали хубаво да гледат приказните рисунки. Неколцина мъже направили почти същите. Майстор-резбарят останал доволен от техните усилия и от време на време се връщал да ги учи още на своето майсторство. Всеки ден той показвал на най-добрите работници по една от рисунките по ноктите си, обяснявал им какво означава и как са я прерисуват.
Така хората от племето хайда научили изкуството на резбарския занаят и тайните, които трябвало да разкажат на говорещите стълбове, които започнали да изработват. Днес още може да се види по някой удивителен тотемен стълб, който разказва за Майстор-резбаря и за неговия занаят.