Маймуната и птицата

В една гора живели стадо маймуни. Веднъж през зимата привечер те забелязали светулка. Като я видели, маймуните си помислили: "Това е огън." Те внимателно взели светулката, покрили я със суха трева и като приближили към нея ръце, рамена, кореми и гърди, започнали да се почесват, все едно наистина се наслаждават на желан огън.
Сред тях имало една особено измръзнала маймуна, която постоянно раздухвала тревата и била изцяло погълната от това. Тогава една птица, която се казвала Сучимукха, подгонена от съдбата, се спуснала от дървото си и казала на маймуната: "Скъпа, не се хаби. Това не е огън, а светулка."
А маймуната междувременно, без да обръща внимание на думите й, продължавала да раздухва тревата, независимо от нееднократните забележки на птицата. За какво са много думи? Птицата се приближавала досами ушите на маймуната и много й досаждала. Накрая маймуната се ядосала, хванала птицата и я ударила в един камък, като разбила клюна, очите, шията и главата й. Така Сучимукха се пренесла в небитието.