Магаре в кожата на пантера

Магарето на един перач така се изтощило, влачейки тежките вързопи с бельо, че едва не издъхнало. Перачът си помислил: "Горкият аз! Колко зле се получи всичко. Сега работата не върви и печалбата ще падне. Какво да правя? Ето какво ще опитам да сторя. Ще купя за три рупии една кожа на пантера и през нощта ще пускам магарето с тази кожа из полето. То ще попасе младите посеви и за няколко дни ще се оправи." Така и направил.
Орачът, когато забелязал, че някой унищожава посевите, започнал да пази полето си. И ето че веднъж насред полето той видял магарето. "Мъртъв съм – помислил си той, – та това е пантера!" Наметнал се с навлажнилото се през нощта одеяло, вдигнал лъка над главата си и започнал бавно да се измъква оттам.
В този момент и магарето забелязало орача. "Че то¬ва е магарица!" – решило то. И втурвайки се към собствената си гибел, се хвърлило след орача. Последният ускорил крачката. "Какво става? – помислило си магарето. – Може би тя е объркана от вида ми в тази кожа? Я да зарадвам аз сърцето й с моя рев. Тогава тя ще разбере кой съм аз." И започнало да реве. Пазачът веднага разбрал, че пред него стои магаре, обърнал се и го убил с изстрел от лъка си.