Ловецът на птиците

Веднъж един ловец на птици хванал славей и искал да го заколи и изяде. Славеят започнал да моли за пощада.
– Каква полза за теб – казвал той, – ако ме заколиш?
По-добре ме пусни, а аз ще ти дам в замяна три съвета.
Съгласил се ловецът. Славеят му казал:
– Никога не преследвай това, което не можеш да хванеш. Никога не тъгувай за това, което вече се е случило и е минало. И никога не вярвай на неистини.
Ловецът пуснал славея. Славеят поискал да изпита своя освободител – да разбере приел ли е той съветите му.
– Неразумни – казал той. – Какво съкровище изпусна ти. Вътре в мен има скъпоценен камък, голям колкото щраусово яйце.
Натъжил се ловецът на птици от своята небрежност и започнал отново да примамва славея.
– Ела ми на гости – казал той, – а след това аз пак ще те пусна.
Сега вече разбирам – казал славеят – твоята лековерност и безумие: не можеш да ме хванеш в полет, а се опитваш; разкайваш се, че си ме изпуснал – съжаляваш за това, което вече е минало; вярваш, че вътре в мен има щраусово яйце, макар че то е много по-голямо от мен.