www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
Един ден лисицата намисли да се пошегува с щъркела и… успя.
Слушайте как стана това.
Тя каза с престорена любезност на птицата с дългата шия и с още по-дългите крака. – Моля те, остани при мене на обяд.Щъркелът прие поканата.
Лисицата беше сложила на масата плитък съд – някаква широка чиния със супа, която изпускаше пара.
–Днес съм сготвила само тая супа – каза хитрата лисица. – Ти знаеш, че много скромно живея. Но те уверявам, че супичката е наистина вкусна. Усещаш ли колко приятно мирише?
–Да, миризмата, която излизаше от съда, беше апетитна. Но как можеше щъркелът с дългата си човка да изсърба супата? Колкото и да се мъчеше, той не успя да вкуси дори и една капка.
А лисицата, тая измамница, се преструваше, че се учудва:
–Но как така? Не сърбаш ли? Не ти ли се яде?
–Наистина, аз…
–О, както искаш! Щом не си гладен, аз ще излоча всичката супа.
Тъй и стори: в миг изчисти чинията с езика си, като се усмихваше доволна, че е успяла с шегата си.
На сбогуване щъркелът на свой ред покани лисицата.
–Ще мога ли да имам честта и удоволствието да те видя на обяд у дома през някой от близките дни?
–На драго сърце! – отговори лисицата, като си облизваше мустаците. – Аз не съм свикнала да отказвам на приятелите си. И тъй, мога да те навестя още утре, ако искаш.
На уречения час тя влезе в дома на щъркела.
– Ето че дойдох! – каза тя. – Ти беше много любезен, че ме покани. Ако съдя по миризмата, обедът трябва да е вече напълно готов. Това ме радва, защото съм гладна.
–Да, идваш тъкмо навреме. Надявам се, че яденето, което сготвих, ще ти хареса. И тъй, храни се, мила!
Да се храни ли? Но как? Яденето беше сложено в дълбок съд с дълго и тясно гърло.
Тънката човка можеше лесно да стигне до крехките и вкусни късчета, но муцуната на лисицата не можеше. Тъй че тя трябваше да се върне в къщи гладна, засрамена и с подвита опашка.
Кой каквото прави, такова намира.
За автора
ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
( 1621 – 1695 )
На 8 юли 2021 г. се навършиха 400 години от рождението на прочутия френски поет и писател Жан дьо Лафонтен (1621-1695). Роден във френския град Шато Тиери, област Шампан, той учил богословие и право в Париж, и се интересувал от литература. Бил запознат със старинните басни на Езоп и Федър, с френското народно творчество. Своето истинско призвание в живота – литературата, Лафонтен реализирал най-вече като баснописец. Започнал литературната си дейност когато бил на 37 години. Първите си басни, които наричал приказки, отпечатал със заглавие „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен“. По негово скромно изказване той просто взел стари приказки и им придал „новост и веселие“. В басните му се появяват някои идеи от Езоп, Федър и френското народно творчество. Лафонтен скромно отдръпва назад собствената си заслуга като поставя на първите си книги заглавието „Басните на Езоп − стъкмени стихове от Лафонтен“. Изследователи и специалисти обаче са на мнение, че в неговите преработки няма толкова силен наставнически дух, какъвто има в басните на поробения тракиец Езоп. За разлика от Езоповите басни Лафонтен е писал своите в мерена реч, по правилата на френския класически стил. С лек, майсторски диалог, свежо и оригинално, Лафонтен превъзмогва едностранчивия дидактичен характер на старинната басня. Превръща я в кратък остроумен разказ, наситен с находчивост и жизнен материал, в който героите – хора и животни, са охарактеризирани главно с постъпките им. До днес на многобройните басни, които е написал за висшето парижко общество и придворна аристокрация, продължава да се дължи голямата литературна слава на Жан дьо Лафонтен. Той e бил сред уважаваните и привилегировани служители на Френския крал Луи ХIV – Краля Слънце и е живял в атмосферата на културния разцвет по времето на френския Златен век. Тогава Лафонтен работил като учител-възпитател на френския престолонаследник. Вероятно басните, които съчинявал, с поуките в тях, са били целенасочено избран от него подход не само за да осмива и да се бори с лошите качества на хората, а и за да влияе на престолонаследника – чрез басните си да го учи на житейска мъдрост по достъпен за детската му възраст начин. Лафонтен превръща басните си в превъзходно средство за добро възпитание и разумно поведение, за изглаждане на недъзите, които наблюдавал при хората. Той твърдял: „Аз се уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. В продължение на повече от двадесет години басните на Лафонтен са издадени в дванадесет книги между 1668-1694 г. Макар че някои от сюжетите са взети от други автори – Езоп, Федър и френското народно творчество, Лафонтен им прави оригинална поетична обработка с идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към френските национални традиции, изразява ги лаконично, сатирично, като иронично-шеговито изобличение. Използва майсторски литературния похват алегория. Лафонтен е написал много истории за животни, в които се казват истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите им постъпки и нелепите ситуации, в които изпадат. Чрез басните си, Лафонтен разкрива и осмива порочните нрави на своите съвременници: лицемерие, ласкателство, егоизъм, глупост, страхливост, необоснована горделивост… Духовенството забранява басните на Лафонтен да се публикуват във Франция, но пък те били отпечатани в Холандия. Кралят също не бил доволен от Лафонтен и му обещал, че ще върне благосклонността си към него, но…само ако той промени начина си на писане.
През 1684 г., Лафонтен става член на Френската академия на науките. Дружи с големите френски поети и писатели – Расин, Молиер, Боало. До нас освен безсмъртните басни, събрани в 12 тома, са достигнали и романът му „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди. Преди смъртта си Лафонтен отново се връща към набожността. Дори под влияние на един свещеник изгаря своя пиеса.
Международната литературна слава на Лафонтен се дължи най-вече на неговите басни, които и до днес оказват положителна роля за изграждане на детската чувствителност, способност за логичен размисъл, съчувствие и съпричастност.
На 13 април 1695 г., на близо 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Създадени за човечеството, неговите басни имат силна роля върху съграждащите личността идеи и с това повлияват на всички европейски литератури. Многократно превеждани, басните на Лафонтен продължават своя жизнен път на много езици по света и живеят в умовете и сърцата на малки и големи до днес.
