Лечителят Лохман

В страната Адана живеел някога млад ловец на име Пурто. Той бил на петнадесет години.
Веднъж в планината го заварил пороен дъжд и той се скрил в една пещера. Там видял старец със змийско тяло и човешка глава. Около стареца лежали четири змии. Той бил самият цар на змиите.
Запалил момъкът огън, изсушил си мокрите дрехи, а после изпекъл на шиш месо от убития дивеч. За себе си взел малко — всичко останало дал на стареца и на змиите.
— Този, който дава храна, дава и вода — рекъл старецът.
Момъкът отишъл на кладенеца, напълнил един мях с вода и се върнал в пещерата. Там издълбал в един камък ямичка и налял вътре вода. Змиите допълзели до ямичката, напили се и пак изпълзели настрана.
— Синко — рекъл старецът, — а на мене в какво ще дадеш вода?
Момъкът издълбал от дърво канче и в него дал на стареца да се напие.
Три дни и три нощи поред валял дъждът и момъкът все не можел да излезе от пещерата.
— Не ще ли можеш, синко, да ми прокараш тук вода? — попитал го старецът.
Младият ловец намерил извор, изкопал в пещерата корито и прокарал вода. После заклал един елен, запалил огън, нанизал месото на шишове и рекъл на стареца:
— Ето ти храна. Когато се изпече, изяж я. Аз си отивам.но ще се върна пак.
— Не вярвам, синко, няма да се върнеш!
Момъкът си отишъл, но скоро се върнал и отново нагостил стареца и змиите. Когато тръгнал да си отива, старецът извадил един скъпоценен камък и му го подал:
— Синко, вземи този камък. Той е особен: нощем свети като огън. Увивай го в синьо платно.
След това старецът накарал момъка да седне и добавил:
— За това, че ти ме нахрани и напои, аз те осиновявам. Само че никога не се събличай пред хората, за да не види някой този мой печат! И като казал това, старецът ударил своя печат върху гърба на Пурто.
Момъкът се отправил на път, продал камъка във Франгистан, построил си дом, а после купил четиридесет овце и ги откарал в пещерата. Тук той заклал овцете и нагостил всички змии. А от най-младото агънце приготвил шиш-кебап за стареца. Старецът дал на момъка друг скъпоценен камък и му рекъл:
— Който и да те срещне, не споменавай на никого за мене! Аз съм царят на змиите. Името ми е Шах-Марар.
Когато момъкът започнал да се сбогува, Шах-Марар вдигнал единия си пръст. Появили се четири змии. Те изпратили момъка — двете пълзели пред него, двете — зад него. Момъкът им благодарил и те му близнали краката в отговор.
През това време царят на Адана заболял тежко: отворили му се страшни язви, които разяждали тялото му. Извикали най-добрите лечители-гадатели. Франгистанският гадател наредил да заколят две кокошки, да ги оскубят и да ги сложат върху язвите. Болките на царя малко стихнали, но после отново се възобновили с предишната сила.
Най-после главният гадател прегледал язвите и рекъл:
— Царю, ако ми намерят нужното лекарство, аз ще те изправя бързо на крака.
Той поврачувал и узнал, че на гърба на ловеца Пурто се намира печатът на Шах-Марар. И гадателят казал, че ако Пурто не доведе Шах-Марар, царят ще умре.
Извикали Пурто и царят му казал:
— Помогни ми да доведем тук Шах-Марар!
— Трудна работа е това, царю. Змиите ще ме ухапят!
Главният гадател се разярил, завързал Пурто за един стълб и почнал да го бие с камшик. Виковете на Пурто стигали чак до небето, но главният гадател продължавал да го бие. Пурто не издържал мъките и се съгласил да отиде и да доведе Шах-Марар.
По пътя Пурто убил десет елена, занесъл ги в пещерата и се поклонил на Шах-Марар. А царят на змиите вече знаел защо е дошъл Пурто и му рекъл:
— Жал ми е за тебе! Ти си ми приемен син и аз ще дойда с тебе.
На сутринта двамата тръгнали на път: Пурто вървял отпред, а Шах-Марар зад него.
Змиите също се приготвили да поемат след тях, но царят им направил знак.
— Вие останете — казал им той. — Ако продължавате да получавате подаръци, значи нищо лошо не ми се е случило.
И змиите останали. А Шах-Марар и Пурто стигнали до планината Навруз, покрита с благоуханни цветя. Шах-Марар откъснал едно цвете, подал го на Пурто и му заповядал да го глътне, без да го дъвче. После накъсал още пет букетчета ароматни цветя и ги дал на Пурто. — Три пъти кипни във вода тези цветя и ги изпий. Тогава ще научиш целебната сила на всички цветя и треви.
В къщи Пурто направил така, както му било поръчано. Шах-Марар го накарал да легне да спи. На сутринта той го попитал:
— Е, Пурто, как се чувствуваш? Кажи ми сега, притежавам ли аз целебна сила?
— Царю — отвърнал Пурто, — ти имаш в главата си четири мозъка: два отдясно — отровни, и два отляво — целебни.
— Дай ми да пия седемгодишно вино — рекъл Шах-Марар, — после ме накарай да легна, завържи ме и ми отрежи главата, а тялото ми погреби. Само че през цялото време изпращай подаръци на змиите. Защото, ако узнаят за моята смърт, ще разорят цялата страна!
Пурто го послушал. После приготвил от мозъка на Шах-Марар две лекарства — отровно и лечебно, и отишъл при царя на страната.
Царят заповядал на главния гадател да опита лекарствата. Пурто му подал отровното. Щом гадателят вкусил от него, подул се и се пръснал.
— Аха, значи ти така искаше да ме изцериш! — извикал царят.
Но ловецът Пурто сам вкусил от лечебното лекарство и дал на царя да го изпие. Царят го изпил и веднага оздравял. Той назначил Пурто за свой главен лечител и оттогава всички взели да му викат Лечителя Лохман.
Не щеш ли, една от змиите се научила за смъртта на Шах-Марар и казала това на другите змии. Събрали се всички змии и почнали да изтребват хората. Съобщили това на царя. Той извикал лечителя Лохман и го попитал какво да прави.
Лохман взел със себе си четиридесет пуда черен дроб и броеницата на Шах-Марар и се отправил към змиите. Щом видели броеницата, змиите се успокоили. Те избрали за свой цар Лохман.
А Лохман им казал:
— Докато получавате черен дроб подарък от мене, знайте, че вашият цар е жив.
Славата на Лохман растяла. С лекарството, направено от мозъка на Шах-Марар, той съживявал мъртъвци и цели седем години никой не умирал.
Една жена ходела всеки ден в дома на лечителя Лохман да пере. Веднъж заедно с нея дошъл един красив момък. Жената на Лохман я попитала:
— Кой е този момък?
— Това е моят син. Той е ням. Моля ти се, склони лечителя да го вземе при себе си като помощник.
Когато Лохман се върнал в къщи, жена му рекла:
— Нашата перачка има глухоням син. Вземи го за помощник.
Лохман се съгласил.
След един месец той казал на жена си: 
— Жено, разбрах, че този момък не е нито глух, нито ням! Лохман все гледал да скрие от помощника си тайните на своето лечение..
Той почнал да тормози момъка, та дано го накара да си отиде. Но помощникът му упорито се преструвал на глухоням, понасял търпеливо несгодите и изпълнявал точно всички поръчения на Лохман.
Живял той така у Лохман седем години.
Веднъж при Лохман дошъл от далечна страна един богаташ, който страдал от силно главоболие. Лохман се затворил с него в стаята, дал шербет на болния и той изгубил съзнание. Тогава лечителят отворил с нож черепа му и забелязал вътре някаква осмокрака гадина. Въпреки всички свои старания Лохман не успял да измъкне навън гадината.
Лохман капнал от умора. А в това време неговият помощник го наблюдавал скришом. Най-после младежът не се стърпял и извикал:
— Учителю, нажежи най-напред щипците до червено и тогава лесно ще измъкнеш гадината!
Лохман направил така, както го посъветвал помощникът му, и изцерил болния.
А помощникът му си избягал в къщи. Там взел три големи казана: единия напълнил с мляко, другия с вино, а сам той влязъл в третия.
Нека сега си поседи там, а ние ще се върнем при Лохман.
Взел Лохман да търси своя помощник, но всичко било напразно. Тогава поврачувал и разбрал, че момъкът се намира между едно червено и едно бяло море. Лохман наел един кораб, почнал да обикаля по всички морета, но не можал да го намери. Тогава отишъл при майката на помощника си и рекъл:
— Аз съм на сто и четиридесет години, стар съм вече. Искам да видя твоя син. Врачувах и узнах, че синът ти се намира на суша между едно червено и едно бяло море. Върни ми го. Кълна се, че няма да му сторя нищо лошо!
Майката измъкнала сина си от казана и го завела при Лохман. Лечителят му казал:
— Синко, върни се при мене! Аз съм стар, след моята смърт никой няма да знае тайните на моето лечение и името ми ще се забрави.
Момъкът целунал ръка на учителя си и се върнал при него. Лохман решил да се подмлади и поръчал на помощника си:
— Сложи един казан на огъня и ми дай да пия шербет. Когато водата заври, сложи ме в казана и ме покрий с капака. След четиридест часа ще ме извадиш от казана, ще ме увиеш в памук и ще ми налееш в устата тези капки.
Момъкът направил всичко, както му заповядал учителят. Но в момента, когато наливал в устата му капките, ръката му трепнала и в устата на Лохман влязла само една капчица. От тази капчица Лохман малко се посъживил, успял само да извика:
— Наливай, наливай! — И умрял.
Момъкът погребал своя учител наред с Шах-Марар, а сам той станал прочут лечител.