Къде се намира Пътят

Дунго Дзи попитал Чжуан Дзи: „Къде се намира това, което ние наричаме път?“ „Няма такова място, където да го няма“ – отговорил Чжуан Дзи. „А вие все пак каже¬те, и тогава ще мога да разбера.“ „Да кажем, в мравки¬те.“ „А имали го в нещо по-ниско от това?“ „В бурените и в плявата.“ „А в още по-ниско?“ „В керемидата и в тухлата.“ „А в нещо толкова ниско, че няма накъде повече?“ „Във фекалиите и в урината!“
Дунго Дзи обидено си премълчал, и тогава Чжуан Дзи му казал: „Вашите въпроси, уважаеми, изобщо не засягат същността на нещата. По същия начин управителят на пазара Хо определяше колко тлъста е една свиня, като я натискаше с крак. Колкото по-силно натискаш, толкова по-точно ще определиш. Не беше необходимо да питате за местонахождението на пътя, тъй като пътят не е отдалечен от нещата. Такъв е върховният път, такава е и великата реч.
А е по-добре да се разходим из двореца на отсъстващото, съединявайки се с всеобщата съгласуваност без граници и предели! Защо да не бъдем заедно в неправенето? Да не бъдем безметежни, чисти, празни? Да разпръснем своите помисли, да не се насочваме наникъде и няма да знаем докъде ще стигнем. Ще идваме и ще си отиваме, без да знаем къде да спрем. Аз вече съм се впус- кал В такива странствания и съм се връщал обратно, но все още не зная къде лежи пределът им. Аз блуждаех в тези безбрежни простори, но великото знание, което ги обитава, е безгранично.“