Кутб на настоящето време

Веднъж някакъв странник дошъл в мавзолея на Ахмад Ибрахим Ясави в Туркестан и се обърнал към шейха на гробницата със следните думи: "Разбрах, че в този свят могат да съществуват хора, които се наричат кутб, или ос. На тях се държи вярата, те са свидетелите на Бога на земята. Но те са скрити сред обикновените хора и често никой не ги знае. Казват също така, че на земята Винаги има около триста от тях и тази цифра остава неизменна: когато един си отиде, на негово място идва друг, достигнал това състояние със своята праведност. Те живеят в различни страни и всеки изповядва своята вяра. Не би ли могъл да ми откриеш пътя към такъв кутб, а аз давам думата си, че ще съхраня тайната."
Дълго молил той шейха и накрая онзи казал: "Иди на пазара в съседното селище и намери там човека, който търгува със семена. От всяко чувалче вземи по една щипка и когато събереш много, хвърли ги всичките обратно на сергията му. И виж какво ще стане."
Човекът веднага отишъл на пазара и с любопитство започнал да търси търговеца на семена. Накрая намерил, когото търсил. Пред него стоял най-обикновен човек на средна възраст, в обикновени дрехи и без никакви външни признаци на святост. Тогава любопитният направил така, както му заръчал шейха: като събрал семена казал, че е размислил да ги купува и ги хвърлил обратно на сергията, но така, че те напълно се размесили. Продавачът го погледнал, усмихнал се и започнал бавно да разделя семената, поставяйки всяко в неговото чувалче. Какво да каже? Странникът се оттеглил в дълбоко смущение.
Съдбата се разпоредила така, че той повече от четиридесет години не видял нито шейха на гробницата, нито кутба. И ето че веднъж се оказал по тези места. Шейхът, вече възрастен, побелял старец, го приветствал. Те седнали под черницата на чаша зелен чай и започнали да си припомнят миналото, спомнили си и за кутба. Тогава изведнъж шейхът се оживил и казал: "Искаш ли да видиш кутб на настоящото време?" "Разбира се, че искам", – отговорил странникът. "Тогава иди на пазара, намери месаря и го помоли да ти отреже от различни меса, а след тава ги хвърли обратно на сергията. И внимателно гледай какво ще стане."
Всичко било изпълнено точно, но този месар, як здра¬веняк с изскочили от орбитите очи, се втурнал през сергията с брадва в ръка и се нахвърлил на стареца. Минувачите едва успели да го спасят от неминуема гибел. Той се върнал в гробницата целия раздърпан и попитал шейха какво било това? Шейхът отговорил: "Ти видя кутба на настоящето."