Кривият млечен пудинг

Две много бедни момчета живели от подаяния, като просели по къщите в градове и села. Единият бил сляп по рождение, а другият се грижел за него, просейки милостиня.
Веднъж слепият се разболял. Приятелят му казал:
– Остани тук и си почини, аз ще отида да изпрося храна за двамата и ще ти донеса.
И отишъл той да проси. Случило се така, че му дали много вкусна храна – индийски млечен пудинг. Той никога преди не бил опитвал такова блюдо и много му харесало. За нещастие обаче нямало в какво да го занесе на приятеля си. Затова го изял целия. Като се върнал, казал на спътника си:
– Колко жалко, днес ми дадоха чудесна храна, млечен пудинг, но не можах да ти донеса дори мъничко от него.
– Какво е това млечен пудинг? – попитал слепият юноша.
-Ами, той е бял. Нали млякото е бяло. Слепият по рождение приятел не го разбрал.
– Какво е това "бял"?
– Не знаеш ли какво е "бял"?
-Не, не знам.
-Това е противоположното на черно.
-А какво е това "черно"?
Та той не знаел и черно какво е.
– Ох, опитай се да разбереш – "бяло"!
Но слепият юноша така и не могъл да разбере. Затова приятелят му се огледал наоколо и като видял един бял жерав, хванал птицата и я донесъл на слепеца с думите:
Лишен от зрение, слепият юноша протегнал ръце и опипал птицата с пръсти:
~ А, сега разбирам какво е това "бяло" – то е меко.
~ Не, няма нищо общо с мекото. Бялото – това е бяло. Опитай се да разбереш.
~ Но нали ти ми каза, че то прилича на този жерав. Аз го опипах, той е толкова мекичък. Значи и млечният пудинг е мек, значи "бяло", това е "меко."
Не, не си разбрал, опитай още веднъж.
Слепият отново опипал жерава, прокарал ръка от клюна към шията, към тялото, до края на опашката.
– О, сееа разбрах! Разбирам! Той е изкривен. Млечният пудинг е крив!
Той не можел да разбере това, което му обяснявал приятелят му, защото не притежавал способността да почувства какво означава "бяло."
По същия начин, ако нямате способността да почувствате реалността такава, каквато е, тя винаги ще си остане крива за вас.