Колата и локвата

Един селянин натоварил колата си с жито, прекръстил се и потеглил за града на пазар.
По пътя, за зла врага, колата му затънала в една локва до главините.
Мъчил се селянинът и тъй, и иначе да я изтегли – не може.
Видял насреща двама души, че лежат под сянката на една върба и отишъл да ги повика на помощ. Те били Хитър Петър и сина му.
– А бе, хора – рекъл селянинът, – елате ми помогнете да изтеглим колата из локвата.
– Да дойдем – обадил се Хитър Петър, – ама ще платиш ли дванайсет гроша?
– За такава дребна работа искат ли се толкова пари! – рекъл селянинът с възмущение.
– Като е малка работа, свърши си я сам – защо си дошъл да ни викаш! – отвърнал Хитър Петър и пак се изтегнал под сянката.
– Няма какво да се прави! – рекъл селянинът. – Елате да помогнете – ще ви дам дванайсет гроша.
Изтеглили колата.
Кога да си тръгнат, селянинът презрително казал на сина на Хитър Петър:
– Мързеливци! Цял ден се излежавате, а като ви повика човек да му свършите работа, гледате да го оберете.
– Кой! Ние ли сме мързеливци? – отвърнал възмутен синът на Хитър Петър.
– Вие, зер – да не би да съм аз!
– Е, хей, чичо – рекъл синът на Хитър Петър, – ние тука се трудим денонощно…
– Какво се трудите, бе хлапе?
– Какво ли? Денем се напъваме да вадим затъналите коли, а цяла нощ мъкнем вода чак от реката, та я наливаме да не би да изсъхне локвата.