Караконджулът във воденицата

Една жена имала две дъщери. Едната била доведена, а другата – заварена. Жената не обичала завареницата си, все търсела за нещо па й се скара. Вечерта на Коледа, тя я пратила на воденицата да мели брашно, за да я завлекат караконджулите. Момичето отишло на воденицата, затворило вратата, спуснало резето и сипало зърно да се мели.
Посред нощ дошъл един караконджул на вратата и взел да вика:
– Тропам, тропам, девойко! Отвори ми да вляза!
Момичето се обадило.
– Ще ти отворя, ако ми донесеш наниза на царицата.
Караконджулът за един час отишъл и донесъл наниза на царицата и пак повикал:
– Тропам, тропам, девойко! Отвори ми да вляза! Донесох ти наниза!
Момичето казало:
– Ще ти отворя, ако ми донесеш гривните на царицата.
Караконджулът отърчал веднага да ги донесе и пак повикал:
– Тропам, тропам, девойко! Отвори ми да вляза! Донесох ти гривните.
Момичето отвърнало:
– Ще ти отворя, ако ми донесеши пафтите на царицата. Караконджулът изтичал, взел и тях, донесъл ги и пак извикал:
– Тропам, тропам, девойко! Донесох ти пафтите.
И още неиздумал, петлите пропели. Караконджулът веднага изчезнал. На сутринта момичето взело всичко, което му донесъл караконджулът, и ги отнесло у тях. Мащехата й, като видяла тези богатства, се зачудила и много й завидяла.
На другата вечер майката пратила на воденицата и своята дъщеря да си вземе от имането. Момичето отишло, затворило вратата, спуснало резето и започнало да мели брашно. Посред нощ дошъл караконджулът на вратата и взел да вика: 
– Тропам, тропам, девойко! Отвори ми да вляза!
Момичето се обадило:
– Ще ти отворя, ако и на мен донесеш златен наниз, гривни и пафти.
Караконджулът ги донесъл бързо и повикал:
– Тропам, тропам, девойко! Отвори ми да вляза. Донесох ти наниз, гривни и пафти.
Момичето отворило вратата, а той я грабнал и завлякъл, та никой повече не я видял.