Listen to this article

Канчето на просяка

aВеднъж един просяк отишъл в императорския дворец. По това време императорът бил в градината и затова дочул разговор. Портиерът искал да даде милостиня на просяка, но онзи отговорил:
– Имам едно условие. Винаги вземам само от господаря на дома и никога от слугите.
Императорът се разхождал и като чул това, се приближил да види този просяк, тъй като просяците обикновено не поставят условия. Това трябвало да е някакъв особен екземпляр. Императорът никога не бил виждал човек с такъв царствен облик. Просякът притежавал някаква сила, той разпръсквал около себе си атмосфера на благородство. Дрехите му били съдрани, но канчето било много, много скъпоценно.
Императорът попитал:
– Защо такова условие?
Просякът отговорил:
– Защото самите слуги са просяци, а аз не искам да бъда невежлив към някого. Само господарят може да дава милостиня. Как биха могли слугите да направят това? Затова, ако си готов, ти можеш да дадеш, и аз ще го приема. Но тогава аз също поставям условие: канчето трябва да бъде напълнено догоре.
То било малко и императорът започнал да се смее.
Той казал:
– Ти май си луд. Какво си мислиш, че няма да мога да запълня твоето просешко канче?
И заповядал на министрите си да донесат скъпоценни камъни – уникални – и да напълнят с тях просешкото канче. Но министрите се видели в затруднение, защото, когато напълвали канчето, те падали в него, без да се чуе и звук – те просо изчезвали. А просешкото канче оставало празно.
Тогава владетелят се оказал в затруднение – достойнството било поставено на карта. Той, великият император, който управлява такава държава, не можел да напълни просешкото канче! Той заповядал:
– Донесете още: това канче трябва да бъде запълнено!
По цели дни опустошавали съкровищниците му, но канчето оставало празно. След това нищо не останало – всичко било загубено. И той паднал в краката на просяка, казвайки:
– Сега аз съм просяк и те моля само за едно. Разкрий ми тайната на това канче – то изглежда вълшебно!
Просякът отговорил:
– Нищо подобно. То е направено от човешки ум – нищо особено.

Проверете също

ПЕПЕЛЯШКА

Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.