Как е изчезнала последната ламя

Една ламя излязла в полето и не давала на никого да мине оттам. Много юнаци отишли да се бият с нея, но тя ги изяла всичките. Днес-утре, изминали много години. Измъчили се хората, които живеели в околните села. Като видели, че със сила няма да надвият ламята, те намислили следната хитрост.
Помолили царя и той заповядал – никой юнак да не ходи да се бие с ламята и никой да не пуска животните си да пасат в полето, за да няма какво да яде звярът. После направили от двете страни на полето, на половин ден път една от друга, две каменни кули. И на тях сложили тъпани.
Огладняла ламята и тръгнала по полето да търси ядене, но нищо не могла да намери. Като приближила едната кула, издумкали тъпаните, колкото сила имат. Като чула тъпаните, ламята отворила уста и се спуснала натам, защото разбрала, че в кулата има хора. Вратата на кулата била желязна, а по стените никъде нямало прозорци.
Въртяла се халата около каменната кула, удряла я с опашка, но не могла да я събори. В това време започнали да бият тъпаните от другата кула. И ламята като ги чула, се затичала натам, та дано улови нещо за ядене. Но и там се повторило същото – въртяла се отвън, гризала камъните, била с опашка. Пак издумкали тъпаните от пър¬вата кула и нали ламите не са много умни, пак се затичала обратно. Тичала насам, тичала натам, най – после изплезила език и се пукнала. Ето как хората победили ламята с хитрост.