Как е възникнало преданието

Някога, много отдавна съществувал град, състоящ се от две паралелни улици. Веднъж някакъв дервиш преминавал от едната улица на другата и жителите на тази улица забелязали, че очите му са пълни със сълзи. "Някой е умрял на съседната улица!" -извикал един от тях и веднага всички деца, които играели наблизо, подели Вика.
Всъщност дервишът плачел, защото малко преди това чистил лук.
Викът се разраствал и скоро го чули и на съседната улица. Жителите и на двете улици били така опечалени и изплашени, като си въобразили, че при съседите им се е случило нещастие, че не се решили даже да се поинтересуват помежду си за причината за вълнението.
Един мъдър човек, опитвайки се да ги успокои, посъ¬ветвал и едните, и другите да се поинтересуват един от друг какво се е случило. Твърде възбудени, за да вникнат в съвета му, те отговорили: "Нали и така знаем, че съседите ни са постигнати от голямо нещастие."
Това известие се разпространило подобно на пожар и скоро никой от жителите на града не се съмнявал, че някой е обречен.
Малко дошли на себе си и всички решили да напуснат тези места, като така спасят живота си.
И ето, жителите на града изцяло се евакуирали. Минали сто години. Градът все още е пуст, а недалеч от него има две села. Жителите и на двте села от поколение в поколение предават легенда за това, как някога навреме избягали от обречения град, в който живеели, и се спасили от неизвестно бедствие.