Как бяха създадени буквите

Една седмица след като Тефимай Металумай (ние, мое Безценно съкровище, ще продължаваме да си я наричаме Тефи) направи онази малка грешка със счупеното копие, Чуждия човек, писмото-рисунка и другите работи, тя излезе отново за риба с Татко си. Трябваше да помага на Майка си в простирането на кожи по високите колове за сушене пред тяхната Неолитична пещера, но тя се измъкна съвсем рано от къщи и изтича на реката при Татко си; и двамата започнаха да ловят риба. По едно време, както ловяха, Тефи си спомни нещо и започна да се кикоти сама. И тогава нейният Татко й каза:
— Не глупей, дъще!
— Ама нали беше смешно, а, Татко? — каза Тефи. — Само като си го спомня, и ужасно се събуждам! (Тя искаше да каже „възбуждам", разбира се.) Помниш как Върховният вожд беше надул бузи и какъв беше смешен Чуждия човек с накаляната коса?
— Помня и още как! — каза Тегумай. — Трябваше да му платя глоба две еленови кожи — и то от тези, меките, с ресни — за всичко, което му бяхме направили.
— Ние с теб не сме му направили нищо — каза Тефи. — Мама и нейните приятелки направиха всичко.
— Да не говорим за това! — каза Татко й. — По-добре да хапнем!
Тефи загриза вкусно кокалче и мълча цели десет минути, докато Татко й драскаше с един зъб от акула по парче брезова кора. После тя каза:
— Татко, намислих една тайнствена изнинада! Направи един шум с уста, какъвто щеш!
— Ааа! — каза Тегумай. — Добро ли е като начало?
— Да — каза Тефи. — Приличаш ми на зяпнал шаран. Извикай пак, моля ти се!
— А! А! А! — каза Татко й. — Кой те научи да говориш грубости на баща си, дъще моя!
— Но това, Татенце, не беше грубост, честна дума! — каза Тефи. — Това е част от моята тайнствена изнинада. Кажи пак „Ааа", Татко, и после си задръж така устата! Но преди това ми дай този зъб! Искам да нарисувам зяпнал шаран.
— А защо? — каза Татко й.
— Как не разбираш! — каза Тефи, като драскаше по кората. — Това ще бъде нашата тайнствена изнинада. Като нарисувам един зяпнал шаран на стената в нашата Пещера, дето е очернено от пушека — ако Мама позволи, — ти тогава, като го видиш, ще си спомниш за този шум, дето сега го направи. И ние можем да играем, ужким ти чуваш шума и се уплашваш; както когато те уплаших миналата зима при бобровото блато.
— Така ли? — каза Татко й с гласа, който имат големите, когато слушат истински. — Почвай тогава!
— Их! — каза Тефи. — Не мога да нарисувам цял шаран. Но нищо! Ще му нарисувам само устата. Нали знаеш как понякога те стоят с главите надолу и се ровят в тинята. Това е един ужким-шаран. (Ти си представи, че и останалото е нарисувано!) Устата му за нас ще значи „ааа". Не е лошо — каза Тегумай и почна да драска и той по своето парче брезова кора. — Само че си забравила да му сложиш мустачето.
— Но аз толкова мога да рисувам, Татенце!
— Няма нищо особено за рисуване. Само устата и мустачето напряко на устата. Така ще знаем, че е шаран, защото пъстървите и мрените нямат мустачета. Гледай!
И той нарисува А с мустачета.
— Сега ще го прерисувам! — каза Тефи. — Ще го познаеш ли, като го видиш на стената?
И тя нарисува буква А с мустачета.
— Идеално! — каза Татко й. — Аз ще бъда така изнинадан, щом го видя, сякаш ти си изскочила иззад някое дърво и си извикала: „Ааа!"
— Сега направи друг шум! — каза много горда Тефи.
— Уааа! — извика силно Татко й.
— Хм! — каза Тефи. — Този шум е като че ли смесен. Накрая има „ааа" като „шаранова уста", но преди него има един друг, по-страшен шум — първо е „Ууу" и после „ааа". „Уааа!" Как да го нарисувам този шум?
— Той много прилича на „шаранова уста". Да нарисуваме още мъничко от шарана и да го съединим с устата! — каза Татко й. Той също изглеждаше доста събуден.
— Не, ако са съединени, ще ги объркам. Нарисувай ги отделно! Нарисувай му опашката! Щом рибата е с главата надолу, първа ще е опашката й. И после, аз опашките им по-лесно ги рисувам — каза Тефи.
— Добра идея — каза Тегумай. — Ето ти една рибя опашка за шума „ууу".
И той нарисува рибя опашка.
— Сега и аз ще опитам — каза Тефи. — Само че аз не умея да рисувам като теб, Татенце. Нали може да направя само двете такива, дето отиват настрани, и после една чертичка надолу — дето се събират?
И тя нарисува буквата У.
Татко й кимна и очите му блестяха ярко.
— Иха! Колко е интересно! — каза Тефи. — Сега направи още един шум, Татко!
— Ооо! — извика още по-силно Татко й.
— О, този шум е съвсем лесен! — каза Тефи. — Устата ти става кръгла като яйце или като камък. Вместо „ооо" ще слагаме яйце или камък!
— Ами ако няма наблизо нито яйце, нито камъни? По-добре да рисуваме нещо кръгло като тях — каза Татко й.
И той нарисува кръг.
— Ах, колко много „шумни картинки" си намислихме! — каза Тефи. — Шаранова уста, рибя опашка, яйце. Направи още един шум, Татенце!
— Ссс! — каза Татко й. Той се мръщеше нещо, но Тефи беше много събудена и не го забеляза.
— И този шум е лесен! — каза тя, като вече драскаше по кората си.
— Кой шум? — каза Татко й. — Казах ти „Ссс", защото мислех нещо и не исках да ми пречиш.
— Все пак и то е шум, Татко! Така съска змията, когато мисли нещо и не иска да й пречим. Можем да рисуваме змия вместо „ссс".
И тя нарисува змия, която така се беше овъртяла, че главата и опашката й сочеха една посока.
— Готово! — каза тя. — Имаме си още една тайнствена изнинада! Щом нарисуваш съскаща змия при входа на задната ни пещеричка, дето си поправяш копията,аз ще знам, че ти мислиш нещо, и ще влизам тихичко-тихичко като мишленце. А щом я нарисуваш на някое дърво край реката, когато ловиш риба, ще знам, че искаш да стъпвам внимателно, за да не цопне нито едно камъче във водата.
— Абсолютно вярно! — каза Тегумай. — И в тази игра се крие много повече, отколкото си мислиш, Тефенце миличко, имам чувството, че на Татко ти дъщеря му е попаднала на такова нещо, каквото Тегумайското племе не помни, откак е заменило кремъчните остриета на копията си с остриета от зъби на акула! Струва ми се, че сме направили най-голямото откритие на света!
— Какво откритие? — каза Тефи и нейните очички също заблестяха.
— Ще ти обясня — каза Татко й. — Как се казва „вода" по тегумайски?
— „Уа", сам знаеш! Така се казва и „река", например „Вагай-уа" — река Вагай.
— А как се казва лошата вода, дето носи треска, когато я пиеш; черната вода, блатната вода?
— „Уо", разбира се!
— Така. Сега внимавай! — каза Татко й. — Представи си, че видиш тази рисунка, надраскана край някоя локва в бобровото блато!
И той нарисува буквите УО.
— Рибя опашка и яйце? Два шума заедно! „Уо" — лоша вода — каза Тефи. — Няма да я пия, защото ще знам, че ти си ми казал, че е лоша.
— Но може аз да не съм до водата. Може да съм на много километри от нея, на лов например, и все пак…
— И все пак ще е все едно, че стоиш до мен и ми казваш: „Отминавай. Тефи, иначе ще те хване треска!" И всичко това ще е в рибята опашка и в яйцето! О. Татенце. хайде да се върнем, да го разправим на Мама! Бързо, бързо — и тя заподскача около Татко си.
— Почакай малко! — каза Тегумай. — Първо да напреднем още мъничко. Я да видим! „Уо" е „лоша" вода", но „Со" е „храна, сготвена на огън", нали?
И той нарисува онази змия и кръгче до нея.
— Да! Змия и яйце — каза Тефи и пак заподскача. — „Со, со, со — сготвено месо!" Щом видиш тази картинка, надраскана на някое дърво, Татенце, ще знаеш, че обядът е готов. И аз също. — И тя си поглади коремчето.
— И ти, разбира се! — каза Тетумай. — Но чакай малко! Тук нещо се обърква. „Со" значи „идвай си на обяд", но „Шо" наричаме коловете, на които сушим кожите.
— Ужасни стари колове за сушене! — каза Тефи. — Много мразя да помагам, когато Мама окачва по тях тези горещи, вонещи и космещи кожи! Ако ти нарисуваш змия и яйце и аз си помисля, че обядът е готов и се върна в къщи, а пък то излезе, че трябва да й помагам да простира кожи по коловете, тогава какво ще стане?
— Ще се разсърдиш. И ще разсърдиш и майка си. Трябва да направим друга картинка за „Шо". Да нарисуваме друга, пъстра змия, която уж прави „шшш", и да си знаем, че само змията без шарки съска: „ссс".
— Шарките са мъчни за рисуване — каза Тефи — и освен това ти може някой път да бързаш и да ги забравиш, и аз да помисля, че е „Со", пък то да е „Шо", и Мама пак ще ме хване. Не! По-добре да рисуваме направо ужасните колове за сушене, за да сме съвсем сигурни. Аз ще ги сложа веднага след змията.
— Тогава защо ти е змията? Остави само тях! — каза Татко й.
— Още по-хубаво! — каза Тефи. — Като ги видя да стърчат сами, веднага ще раз¬бера всичко. Едно — две — три, и готово!
И тя нарисува бущвата Ш.
— Така ще е май по-сигурно. Във всеки случай много прилича на нашите колове – засмя се Татко й. — А сега ще направя един нов шум, в който ще има шума за коловете и още един шум. Ще кажа „Ше", което на тегумайски език значи „лък". Бъди спокойна, моя Тефи, „лък", не „копие"!
И Тегумай отново се засмя.
— Няма да ми се подиграваш! — каза Тефи, като си спомни за своето писмо картинка и за калта в косата на Чуждия човек. — Ти го нарисувай това „Еее".
— Добре. Този път ще го направим без бобри и хълмове, нали? — каза Татко й. -Ще нарисуваме само лъка и стрелата. Първо „Колове", а след тях…
И той нарисува стрела и тетива.
— А жилата? — попита веднага Тефи.
— Много е тънка и мъчно се рисува — каза Тегумай. — После, щом лъкът стои из¬вит, значи има жила. По-важно е, че така Мама няма да помисли, че Татко ти е убит.
— Ама ще ти се разсърдя, да знаеш! — каза Тефи. — Вместо да ми се подиграваш, направи още шумове! Така интересно става!
— Хм! — каза Тегумай, като погледна над дърветата. — Да направим тогава картинка за „Ши", което, както ти е известно, значи „небе".
Тефи нарисува трите кола за сушене и спря.
— Трябва да измислим нова рисунка за звука накрая — каза тя.
— „Шиии!" — каза Татко й. — Също като звука „лък", само че на края е по-тънко.
— Тогава да рисуваме лъка отслабнал! — каза Тефи.
-Не — каза Татко й. — Може да бързаме и да натискаме и тогава ще заприлича на дебелия „лък". Ти забрави, че искаме да направим картинка за небето.
— То е празно — каза Тефи. — Не може да се нарисува.
— Наистина ли е празно? Нима няма нищо по него? — каза Татко й.
И той нарисува… ϟ
— Светкавица! Чудесно! — каза Тефи, като драскаше със своя зъб от акула. — Хайде, измисляй още!
Татко й продължи да рисува и ръката му трепереше — толкоз силно беше събуден. И той нарисува последователно знаците Ш- ϟ – У – А с мустачета…
— Не гледай мен, Тефи! — каза той. — Гледай в кората и се опитай да познаеш какво значи това на Тегумайски език! Ако успееш, значи, че сме направили откритието!
— Колове… Светкавица… Опашка… Шаранова уста — каза Тефи. — „Ши-Уа". Небе – вода. Небесна вода. Дъжд. — Точно в този миг върху ръчичката й капна капка вода, защото небето се беше заоблачило. — Заваля! Това ли искаше да ми кажеш, Татко?
— Разбира се — каза Татко й. — И ти го казах без нито една дума, нали?
— Да — каза Тефи. — Аз щях да отгатна и самичка, но капката ме подсети. Сега винаги ще го помня. „Ши-Уа" значи „дъжд" или „вали", или „ще завали". Еха, Татенце! – тя скочи и затанцува около Татко си. — Ако ти си излязъл, преди аз да се събудя, и си нарисувал „Ши-Уа" по очерненото на стената, аз ще знам, че вън се готви да вали, и ще си взема бобровата качулка. Мама ще има да се чуди как съм познала!
Тегумай също скочи и затанцува. (В онези далечни дни Татковците си позволяваха такива неща.)
—  И това не е всичко! Това не е всичко! — казваше той. — Ами ако искам да ти кажа, че няма да вали силно и че можеш да дойдеш на реката, какво ще нарисуваме тогава? Кажи го първо на Тегумайски!
— „Ши-Уа-Лас, Уа-Мари" (Небесна вода свършва. Река идвай.) Колко много нови звуци! Няма да можем да ги изрисуваме всички!
— Ще можем! Ще можем! — каза Тегумай. — Но За днес стига толкоз! — каза Тегумай. — Ти се умори, Тефи. Няма значение, скъпа моя! Утре ще довършим работата си, а пък от утре нататък ще ни помнят дълги-дълги години, след като и най-високите от тези дървета бъдат насечени за огън!
И те се върнаха в къщи и цялата вечер Тегумай седя от едната страна на огъня, а Тефи — от другата и двамата си рисуваха по опушената стена разни „Уа" и „Ши" и „Ше" и се кикотеха, докато Тефината майка каза:
— Наистина, мой Тегумай, ти си по-лош от моята Тефи!
— Моля ти се, не ни се сърди, Маминко! — каза Тефи. — Намислили сме ти една тайнствена изнинада и щом я донамислим, веднага ще ти я направим. Но недей ме пита сега каква е, защото ще трябва да ти я издам.
И Майка й — много предпазливо — не я запита каква е изнинадата. А на следната сутрин съвсем рано Тегумай слезе на реката да измисля нови звукови картинки и ко¬гато стана, Тефи видя, че отстрани на каменното корито за вода пред Пещерата, беше надраскано с тебеширен камък: „Уа — Лае". („Вода свършва" или „Вода няма").
— Хм! — каза си Тефи. — Тези звукови картинки ще има да ми създават грижи.
Все едно, че Татко е тук и ми казва да донеса на Мама вода за готвене.
Тя отиде до извора, зад Пещерата, гребна вода с едно ведро от кора и напълни каменното корито; после изтича към реката и дръпна лявото ухо на Татко си; защото то ставаше нейно и тя имаше право да го дърпа, когато беше добра.
— Хайде сега да нарисуваме останалите звукови картинки! — каза Татко й; и те дълго се потиха над тази задача и бяха силно събудени — макар че все пак не про¬пуснаха да си хапнат добре и да си поиграят на жмичка и гоненица.
— Когато стигнаха до звука „Т", Тефи каза, че с този звук започват и нейното име, и името на Татко й, и името на Майка й, и че затова трябва да се нарисуват Тримата, хваната за ръце. Те нарисуваха семейния си портрет веднъж-два пъти, но след шестия или седмия път започнаха да го правят все по-набързо и без подробности, докато накрая от тримата остана само един висок Тегумай, разперил ръце, за да улови Тефи и Тешумай.
каменното корито; после изтича към реката и дръпна лявото ухо на Татко си; защото то ставаше нейно и тя имаше право да го дърпа, когато беше добра.
— Хайде сега да нарисуваме останалите звукови картинки! — каза Татко й; и те дълго се потиха над тази задача и бяха силно събудени — макар че все пак не пропуснаха да си хапнат добре и да си поиграят на жмичка и гоненица.
— Когато стигнаха до звука „Т", Тефи каза, че с този звук започват и нейното име, и името на Татко й, и името на Майка й, и че затова трябва да се нарисуват Тримата, хваната за ръце. Те нарисуваха семейния си портрет веднъж-два пъти, но след шестия или седмия път започнаха да го правят все по-набързо и без подробности, докато накрая от тримата остана само един висок Тегумай, разперил ръце, за да улови Тефи и Тешумай.
И другите картинки също така бяха отначало много красиви, подробни и мъчни за рисуване (особено на гладно сърце), но постепенно, от много повтаряне, те станаха о-прости и по-лесни и накрая Тегумай каза, че е доволен от тях.
И така продължиха да измислят звукови картинки — докато накрая всеки звук до¬би свой знак и бяха създадени буквите, от първата до последната.
Разбира се, о, мое Безценно съкровище, всичко това е една приказка. Истината е, че преди да измислят сегашната азбука, която днешните наши Безценни съкровища така лесно научават (когато станат достатъчно големи), човеците са имали най-различни начини за писане, като например Иероглифен, Демотически, Нилотски. Криптически, Куфически, Рунически, Дорически, Йонически и много още „ически-драскулически". Но все пак някога, в най-ранните времена, първите букви са били из¬мислени приблизително така, както се разказва в приказката.
И затова аз често си мисля за Тегумай Бопсулай и за жена му Тешумай и за малката Тефимай Металумай. И сякаш я виждам — да, тя е май! — как си драска драскулки край реката Вагай…
* * *
От племето на Тегумай и помен вече няма тук. Над хълма Мероу грее май сред тишина и птичи звук.
Но щом цветята зацъфтят и с тях сърцето зазвучи, изприпква Тефи всеки път във сноп от слънчеви лъчи. От папрат има тя венец и златна свилена коса, очичките й са синчец, по-син от сини небеса.

Във дрешки кожени за лов, тя тича, спира, тича пак и с пушече от клон суров на татко си подава знак, далеч, към оня край — уви, от нея толкова назад! — където Тегумай върви, останал сам на този свят.