Истинска радост

Блаженият Франциск веднъж извикал брат Лъв и му казал:
– Братко Лъв, пиши. Той отговорил:
– Готов съм.
– Пиши – казал той – какво представлява истинската радост.
Ето, идва пратеник и обявява, че всички учени богослови на Париж са постъпили в нашия орден. Пиши: не в това е истинската радост. И нека да постъпят в нашия орден всички прелати на Алпите, архиепископи и епископи и не само, но даже и самият крал на франция, и бри-танският крал, пиши: не в това е истинската радост. И ако до теб достигне вест, че моите братя са отишли при неверниците и всички до един са се обърнали във вярата или че ми е дарена от Бога такава благодат, че изцерявам недъгавите и творя много чудеса; при все това ти казвам: във всичко това няма истинска радост.
– Но в какво е истинската радост?
– Ето, посред нощ се връщам от Перуджа и идвам тук, а тук е зима и такъв студ, че водата се вледенява и по подгъвите на ризата висят шушулки и ме бият до безкрайност по краката, така че кръв тече от натъртванията. И ето, замръзнал, целият в кал и лед, приближавам се аз до портите и дълго-дълго чукам и зова, докато не излезе някой от братята и не попита: "Кой е там?" Аз отговарям: "Брат Франциск." А той вика: "Махай се, сега не е време да се шляеш, няма да те пусна. И тъй като аз не отстъпвам, другият отговаря: "Върви си, ти си невежа и простак и не можеш да идваш при нас: ние вече станахме такива, че нямаме нужда от теб." Аз не се дърпам от портите и моля: "В името на Христос приемете ме за тази нощ." А той отговаря: "Ето – това не. Иди в приюта на кръстоносците и се помоли – там."
– Та ако намеря в себе си търпение и не се смутя, тогава казвам ти, в това е истинската радост, в това е истинската праведност и спасение на душата.