Излекуване

Във времената на великата Византийска империя един от византийските императори се разболял от страшна болест, която нито един от лекарите му не умеел да лекува.
Във всички страни били изпратени пратеници, които трябвало подробно да опишат симптомите на болестта.
Един от пратениците пристигнал в школата на великия Ал-Газали. Славата на този велик източен мъдрец суфи достигнала и до Византия.
Като изслушал посланика, Ал-Газали помолил един от учениците си да отиде в Константинопол. Когато този човек, на име Ал-Ариф, пристигнал във византийския двор, бил приет с всевъзможни почести и императорът го помолил да проведе лечението. Шейх Ал-Ариф попитал как¬ви лекарства вече са били използвани и какви са имали намерение да използват. След това прегледал болния.
Като завършил с прегледа, Ал-Ариф казал, че е необходимо да извика всички придворни, и тогава ще може да съобщи как да се проведе лечението. Когато всички приближени на императора се събрали, суфият казал:
– Най-добре е ваше императорско височество да използва вярата.
– Негово величество не може да бъде упрекнато в недостиг на вяра, но тя никак не му помага да се изцери -Възразил духовникът на императора.
– В такъв случай – продължил суфият – съм принуден да заявя, че на света има само едно средство за спасение на императора, но то е толкова страшно, че даже не се решавам да го назова.
Тук всички придворни започнали да го умоляват, да му пРедлагат богатство, да го заплашват и възхваляват и накрая той казал:
~ Императорът ще се излекува, ако се изкъпе в кръвта на няколко стотици деца, не по-големи от седем години.
Когато страхът и потресът, предизвикани от тези думи, малко улегнали, държавните съветници решили, че това средство трябва да се изпробва. Някои, наистина, казали, че никой няма право да поема отговорността за такава жестокост, при това подсказана от чужденец със съмнителен произход. Повечето обаче се придържа, ли към мнението, че всички средства са добри, когато става дума за спасяването на живота на велик император, когото обожавали и почти обожествявали.
Те убедили императора, независимо от неговото съпротивление, като заявили:
– Ваше величество, вие нямате право да отказвате, защото вашата смърт ще бъде по-голяма загуба за им¬перията от смъртта на всички ваши поданици, де не говорим за децата.
В края на краищата успели да го убедят. Веднага из цялата страна били изпратени укази, че всички деца до седемгодишна възраст трябва да бъдат изпратени в Константинопол, за да бъдат принесени в жертва за здравето на императора.
Майките на обречените деца проклинали владетеля – чудовищен злодей, за чието спасение било решено да бъде погубена тяхната плът и кръв. Някои жени обаче молили Бога да дари със здраве императора до деня на страшната екзекуция.
Междувременно с всеки ден императорът все повече чувствал, че в никакъв случай не бива да допуска такова ужасно злодеяние като убийството на малки деца. Угризенията на съвестта му причинявали страшни мъки, които не го оставяли нито денем, нито нощем, докато накрая не издържал и обявил:
– По-добре да умра сам, отколкото да допусна смъртта на невинни създания.
Едва произнесъл тези думи, болестта му започнала да отслабва и скоро оздравял напълно.
Повърхностните мислители веднага решили, че императорът е възнаграден за добрата си постъпка. Други, подобни на тях, обяснявали оздравяването му с това, че Бог се е смилил над майките на нещастните деца.
Когато суфият Ал-Ариф бил попитан каква е причината за излекуването на владетеля, той казал:
-Тъй като в него нямаше вяра, той се нуждаеше от нещо, равно по сила. Излекуването при него дойде благодарение на съсредоточеността му, съединена с желанието на майките, които отправяха горещи молитви за оздравяването на императора до страшния ден на екзекуцията.