Изкуството на похищението

В царството Ци живеел богаташ от рода на Владеещите, а в царството Сун – бедняк от рода на Откликващите се. Беднякът дошъл от Сун в Ци, за да разпита за секрета на богатството. Богаташът казал:
– Аз овладях изкуството на похищението. Откак започнах да похищавам, на първата година се справих с изхранването, на втората се сдобих с доход, а на третата – с пълно изобилие. Оттогава раздавам милостиня в селищата на областта.
Беднякът много се зарадвал, но разбрал само думата "похищение", а не начина на извършване на кражбата. И той започнал да прескача огради, да разбива врати и да влачи всичко, което му паднело подръка и му се набивало на очи. В скоро време, след като го осъдили на робство за кражба, конфискували и това имущество, което притежавал преди.
Като си помислил, че богаташът го е излъгал, беднякът отишъл да го упреква.
– Как грабеше ти? – попитал богаташът от рода на владеещите.
И беднякът от рода на Откликващите се разказал каква била работата.
– Ох! – възкликнал огаташът. – Сбъркал си в начина на крадене! Но сега ще ти разкажа за него.
Аз разбрах, че небето дава годишните времена, а земята – прираста. И започнах да грабя от небето времето, а от земята – прираста, влагата – от дъждовния облак, недрата – от планините и равнините, за да посея семена за себе си, за да отгледам зърно, да си вдигна ограда и да си построя къща. От сушата отнемах дивите зверове и птици, от водата крадях рибите и костенурките. 
– Нима това ми принадлежи? Всичко това съм го заграбил. Семената и зърната, земята и дърветата, зверовете и птиците, рибата и костенурките са родени от природата. Аз грабех природата и останах невредим. Но нима не са дар от природата златото и нефритът, елмазът и скъпоценностите, хлябът и коприната, имуществото и стоките? Те са събрани от човека! Как да бъдат упрекнати тези, които са те осъдили, след като си крал!
Объркан, беднякът решил, че богаташът отново го е излъгал и се отправил при Преждеродения от Източното предградие и поискал от него съвет. Преждеродени-ят от Източното предградие му отговорил:
– Нима вече не е похитено и тялото ти? Нали, за да ти бъде създаден живот и тяло са откраднати съединените сили на топлината и студа, още повече че няма как да се размине без похищение на външни вещи! Небето, земята и тъмнината на вещите наистина не могат да бъдат разделени. Този, който мисли, че ги владее, се заблуждава. Грабежът за рода на Владеещите – това е общият път, затова и богаташът е останал невредим. Твоят грабеж – това е личното желание, затова си навлякъл възмездие. Кражбата на общото и частното е същият такъв грабеж, както и загубата на общото и частното. Общото е в общото, а частното в частното – такова е свойството на природата на небето и земята. Нима познаващият свойствата на природата ще мисли някого за крадец или някого за не крадец?!