Злополучният ловец

Вземи пушката, Джузепе, вземи пушкатa и върви на лов — казала една сутрин някаква жена на своя син. — Утре сестра ти се жени и иска да си хапне качамак със заешко.
Джузепе взел пушката и отишъл на лов. Веднага видял една зайка, която изскочила от храстите и побягнала през ливадата. Насочил пушката, прицелил се и дръпнал спу­съка. Но пушката казала «пум» със съвсем човешки глас и вместо да изстреля куршума, го изплюла на земята.
Джузепе го вдигнал и учудено го погледнал. После разгледал внимателно пушката, която си изглеждала както винаги, само дето наместо да стреля, била казала «пум» със свеж и весел глас. Джузепе надникнал и в цевта — хайде де, как е възможно някой да се е скрил вътре? И наистина в цевта чисто и просто нямало нищо.
— Да, ама мама иска заешко. И кака иска да яде заешко с качамак…
Тъкмо тогава същата зайка отново минала пред Джу­зепе, но тоя път носела хубав бял воал на главата си, укра­сен с портокалови цветове, и вървяла със ситни крачки, забола поглед в земята.
— Я! — казал Джузепе. — И зайката отива да се жени.
Няма що, трябва да стрелям по някой фазан.
И наистина по-навътре в гората видял фазан. Той се разхождал безстрашно по пътеката, както в първия ден на лова, когато фазаните още не знаят какво е пушка.
Джузепе се прицелил, дръпнал спусъка и пушката казала «пам», дори «Пам! Пам!», както би казало някое детенце с дървена пушка в ръка. Куршумът паднал на зе­мята и уплашил няколко червени мравки, които хукнали да се скрият под един бор.
— Ама че работа — казал Джузепе, който бил почнал да се ядосва, — Много ще се зарадва мама, като ме види да се връщам с празна торба.
Фазанът, който се бил шмугнал в храстите, като чул памкането, сега пак се появил на пътеката. Този път го следвали малките му, наредени в редица, готови да прих­нат да се смеят, а зад тях майката, важна и доволна, сякаш била спечелила първа награда.
— А, драго ти е значи? — измърморил Джузепе. — Отдавна вече си омъжена“. А сега по какво да стрелям?
Той пак напълнил пушката много внимателно и се огле­дал. Имало само един кос на един клон, който подсвирквал, сякаш го предизвиквал:
— Стреляй! Стреляй!
И Джузепе стрелял. Но пушката казала «Банг!» както децата, като вземат да четат приключенски романи в кар­тини. При това се чул и шум, който приличал на кискане. Косът си свирукал по-весело от преди, сякаш казвал: «Ти стреля, ти чу, брадата ти порасна цял пръст.»
— Така и очаквах — казал Джузепе. — Ясно — днес пушките стачкуват.
— Добър лов ли удари, Джузепе? — попитала го майка му, като се върнал.
Да, мамо. Ударих три ядеца, тлъсти и хубави. Кой знае колко ще са вкусни с качамак.