ЗИМЕН СЪН

Един зимен ден, кълвачът Чук-Чук кацна върху стъблото на високо зелено дърво и зачука по него с острия си клюн:

Елице, елице, зелена хубавице, търся Бръмбарко! Дай ми го!
Бръмбарко спи – каза Елата. – Няма да ти го дам!
Кълвачът постоя, постоя, повъртя се върху клоните и пак зачука с острия си клюн по кората на дървото:

Елице, елице, зелена хубавице, дай ми тогава Дървоядко!
И Дървоядко спи! – каза Елата.
Кълвачът се намръщи. Постоя, повъртя се, огледа една дупчица в кората и здраво зачука в нея:

Елице, елице, зелена хубавице, дай ми Шаренко!

И Шаренко спи! – каза Елата. – Не го търси!

Всичките ти бръмбари ли спят?- зачуди се кълвачът.

През зимата бръмбарчетата спят на топло под кората.

А дърветата защо не спят? – начумери се Чук.

Дърветата, на които са опадали листата също спят.

А ти защо не спиш?

Моите листа не са опадали.

Че ти нямаш листа! – възрази Чук.

Тези остри, зелени иглички са моите листа. И те
никога не падат. Нито зиме, нито лете.
„Значи тя никога не спи и винаги пази бръмбарите, които живеят под кората й!”- помисли кълвачът и разтвори крила:

Щом е тъй, довиждане! – каза той. – Отивам да търся бръмбари под кората на някое спящо дърво!
И отлетя към заспалите дъбове.

ВЪПРОС: Мило дете, разбра ли кои дървета спят през зимата и кои не спят?
ЗАДАЧА: Помисли по какво кълвачът Чук разбира, че дърветата-дъбове спят и следователно няма да го усетят, ако изчопли изпод кората им някоя личинка, червейче или бръмбарче?

АВТОР: ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА